През 1928 година инженерът Франтишек Янечек притежава оръжейния завод Zbroiowka. Натрупал достатъчно капитал, той решава да осъществи една своя мечта. Така започва производството на мотоциклетите Jawa. Амбициозният инженер купува лиценз от немската фирма Wanderer за доста популярния по това време четиритактов, 500-кубиков двигател. Скоро след това на бял свят се появява негов мотоциклет. Названието произлиза от първите срички на името на собственика Ja (Янечек) и първообраза Wa (Wanderer). Всичко потръгва добре, но започва Втората световна война. След като Германия превзема Чехословакия, заводът на Франтишек започва да произвежда военна техника. Въпреки това дейността на конструкторския отдел не спира и инженерите създават първите ескизи на бъдещата соц. машина Jawa 250.
Веднага след Войната, през 1946 година, чехите показват на изложението в Париж напълно завършения мотоциклет с моделен номер 250. Мотообществеността е възхитена от новостите, въплътени в модела 250. Малко мотоциклети по това време могат да се похвалят с такива "екстри" като хидравлични амортисьори, напълно обновен предавателен механизъм и съвсем различна от стандарта двойна рама. Тези нововъведения правят Jawa 250 изключително популярна и конвейерът на завода започва да работи на пълни обороти. Набирайки популярност и клиенти, фирмата решава да направи и една странна симбиоза между мотоциклет и автомобил. Така на бял свят се появява и героят на нашия материал Velorex. За създаването на триколката са използвани всички основни възли и агрегати от стандартния модел. Нови са тръбната конструкция, автомобилният волан и брезентовата обвивка. Заради последната, триколката е наречена "Летящият шлифер". Отпред колелата са две, а отзад едно, което е движещо. Всички те са заимствани от стандартната Java 250. Интересното при окачването е, че отпред няма амортисьори, а само пружини. Отзад е монтиран един масивен хидравличен амортисьор. 250-кубиковият агрегат е едноцилиндров, двутактов. Механичната четиристепенна скоростна кутия също е меко казано странна. Запалителната система е снабдена с две чукчета и две наковални. При включване на задна предавка поляритетът на маховика се обръща и напрактика Velorex има четири предни и четири задни предавки.
Ако приемете Velorex като автомобил, разходът на гориво също е много впечатляващ. За да се изминат 100 километра са необходими само 3.5 литра нискооктанов бензин. Но основното е маниашшкият външен вид. Всъщност си карате мотоциклет, но когато завали оставате на сухо. Салонът, ако може да се нарече така, представлява малко пространство и една двойна седалка. Пред нея по средата се намират скоростният лост и лост, силно наподобяващ ръчна спирачка. Това обаче е манивелата за запалването. Освен чрез нея мото триколката може да се запали и от стартер посредством контактен ключ. Вратите имат опция за заключване и се отварят обратно на общоприетия начин. Ветроупорното стъкло е снабдено с една чистачка, а отзад над двигателя дори има и място за багаж. Ако то се окаже недостатъчно над брезентовия таван може да се монтира и допълнителен багажник. Фаровете са изнесени отстрани на торпедото, като освен тях триколката си има задни светлини и пътепоказатели. Воланът е досущ като този на истинските автомобили, а теглото на "Летящия шлифер" е 270 кг. Днес Velorex-а може да се види в Z-център, намиращ се в края на "Ботевградско шосе".
Последвайте ни
