Толкова много се заприказва за "експертно правителство", че съм готов да заложа 50 лева - има ли дим, има и огън.
Но ако наесен партиите извадят от килера тази формула, те ще я изпълнят с ново съдържание - този път ще внесат експертите от международните институции. И ако днес избирателят е разочарован локално, догодина вече ще се разочарова глобално.
Кога имаме подходяща обстановка за "експертни правителства"? Когато партиите искат власт, но се срамуват от електората си. През 1991 г. целта на "програмното" правителство на Димитър Попов имаше за цел да прикpие скандалната коалиция между СДС и БСП. И да размие негативите от шоковата терапия.
Задачата бе изпълнена криво-ляво. След две години обаче експертното правителство на Любен Беров надмина илюзиите на Астор, който умеел даже да си сваля главата.
За зрителя това бе синьо правителство, защото го създаде бащата на СДС Желю Желев, проф. Беров бе авторът на икономическата програма на СДС, а министрите бяха все видни седесари.
Зад тази синя външност обаче се криеше тайна коалиция на БСП с ДПС, а конците на държавата се дърпаха от Луканов и Илия Павлов.
И в двата случая "експертното правителство" бе
фасада, зад която се скриха неудобни коалиции
В третия случай също ще бъде така. Защото наесен или някой политик ще трябва да си наруши тържествените клетви, или ще трябва да се правят нови избори. Сами ще се сетите кое е по-вероятно.
"Ако ГЕРБ са първи, а БСП - втори на изборите, и ГЕРБ няма с кого да направи правителство, ще отстъпим иа следващите да направят кабинет. И на стотния ден ще ги свалим", заяви онзи ден Бойко Борисов. Но никой не може да свали туй, що не може да се качи.
Всички сметки показват, че на БСП и ДПС няма да им стигат поне 20 депутати. На ГЕРБ плюс ретро десницата също ще им липсват поне 20. И понеже никой няма да се разбере с "Атака", остава само една възможност - съюз между БСП и ГЕРБ, скрит зад фасадата "експертно правителство".
По-интересното е обаче откъде ще дойдат експертите. За съжаление проф. Димитър Иванов от Лондон ще трябва още да изчака. Много по-логично е министрите да дойдат оттам, откъдето идват указанията, програмите и проектите, които дърпат конците на България вече повече от 10 години - МВФ, ЕК и Световната банка.
Като се започне от програмата "Ран-Ът", мине се през валутния борд (който ни избави от програмата "Ран-Ът"), та се стигне до епохалните битки да си реформираме системите, България отдавна е на дистанционно управление.
Преди 30 години се разправяше виц за партиен лидер от Варшавския договор, който неочаквано започва да сьбира камъчета
Например посреща делегация, държи реч, но изведнъж бързо се навежда, вдига камъче и го прибира в джоба. Другарите му пишат до Москва: Нaшият генерален секретар нещо е мръднал, дали да не го сменим?
След известна пауза Москва отговаря: Извинявайте, таваришчи, гpeшкaта е наша! Вместо да му пратим програмата на последния конгрес на КПСС, изпратили сме му програмата на "Луноход-1"!
Тогава беше виц, но днес май е истина - дано само не пратят на Станишев програмата на марсианската сонда "Феникс".
Българската държава е гол полигон за всички възможни чуждестранни програми, проекти и реформи. Ние сме едни послушни двойкаджии, защото се стараем, но не се справяме. И затова дойде времето да ни пратят експертите.
Те ще са българи и вероятно ще имат успешна кариера
в световните бюрокрации МВФ, ЕК, Световната банка. Какво мислите, че обсъжда Бат' Бойко в Брюксел и Вашингтон? Обсъжда качествено новия етап в глобализацията на България - въвеждането на политически борд.
За разлика от валутния борд политическият е осъден на неуспех. Защото, докато управлението на финансите има универсални правила, държавното управление е уникално за всяка нация.
Световните бюрокрации си имат своя политическа утопия, своя матрица, която налагат навсякъде и за всичко. Но тази утопия вече излезе от мода. В България тя така се провали, че вече клати държавата. Именно Световната банка и МВФ ни научиха да приватизираме до дупка публичните услуги, което всеки ден предизвиква социални бунтове.
Кое от тези утопични начинания не е пълен провал? И приватизацията на ВиК, и боклукът, и топлофикациите, и електроразпределението - това са все перманентни катастрофи, които сриват авторитета на всяко управление.
Но българският политик е така вцепенен от глобалния мит, че не смее да признае очевидното.
И може би е прав за себе си, тъй като никой не може да управлява у нас, ако първо не получи чуждестранната благословия. А благословията идва с чуждата матрица, която веднага влиза в сблъсък с родната действителност - и ето ги, идат стройните редици на пенсионерите, млекарите, земеделците, миньорите, металурзите и дори на протестиращите манекенки.
Но експертите, които ще дойдат да ни управляват, са два пъти осъдени на провал. Първо, защото идеологическите рецепти на техните бюрокрации вече се провалиха и в света, и в България най-вече.
И второ, защото няма как да си "честен надпартиен експерт" в държава, в която правителството е интимна функция на парламентарното мнозинство. Това е все едно сам да се оперираш от апандисит. Ако препоръчаш на прокуратурата някой корумпиран чиновник, на другия ден неговата партия може да предизвика правителствена криза. Това е механизъм, който пречупва и най-светлите намерения.
Как тогава да излъчим правителство, което да стои над ниските партийни страсти и да изпълнява само техните високоблагородни намерения?
Има много
проста рецепта - разделение на властите
Това е така нареченият полупрезидентски режим, какъвто в различни форми се наблюдава във Франция, Австрия, Португалия, Финландия, Украйна, Русия, Полша, та дори в съседна Румъния.
Те всички са парламентарни републики, но изпълнителната власт не е интимна функция на парламента, а в някаква степен е споделена с президента.
Затова в тези държави често се случва премиерът да не е лидерът на управляващата партия. Често най-високите политически проекти се изпълняват от безпартийни мениджъри.
В българското държавно устройство също са заложени заченките на полупрезидентския режим - държавният глава се избира пряко и има символични властови функции. Значи няма да е кой знае каква революция, ако не дава мандата на дадена парламентарната група, а сам предложи министър-председател, който, естествено, трябва да бъде одобрен от парламента.
Това на практика вече се случи, когато Желю Желев наложи Любен Беров. Сам по себе си този избор не беше никак лош.
Уви, днешните български партии в никакъв случай няма да отстъпят и сантиметър от властта си. Сега те се настройват на вълна международни експерти. Това също е за добро - когато избирателят се разочарова и от чуждестранния спасител, последния от поредицата спасители на нацията, може би най-сетне ще реши да вземе спасяването си в своите ръце.
