Във втората категория влизали "Ticket to Ride" на "Бийтълс", "On Broadway" на "Дрифтърс" и "Bennie and the Jets" на Елтън Джон. Най-странното е, че някои песни в забранителния списък имали патриотичен оттенък ("America" на Нийл Даймънд), други са химни на световния оптимизъм ("What a Wonderful World" на Луис Армстронг), а трети са емоционални, но пълни с надежда композиции ("Imagine" на Джон Ленън, "Bridge Over Troubled Water" на Саймън и Гърфънкъл, "Peace Train" на Кет Стивънс и "A World Without Love" на Питър и Гордън), пише нюйоркският вестник. Вътре било и още едно парче на последния дует, "I Go to Pieces" (буквално - "Ставам на парчета"). Съгласен съм, че втората песен може да разстрои някого, ко той я приеме буквално, признава Питър Ашър, но изразява недоумение, че някой се е притеснил от сантименталния рефрен "Не мога да живея в свят без любов".
Списъкът нямал задължителен, а само препоръчителен характер и някои радиостанции, включително в Ню Йорк, го пренебрегват. Според вътрешни източници първоначално песните били по-малко, но някои регионални шефове проявили свръхусърдие и си препращали списъка по електронната поща, допълвайки го постоянно. Лосанджелиското радио Кей Уай Ес Ар например отстранило по самоинициатива от плейлистите "Jumper" на "Търд ай блайнд" и "Fly" на Шугър Рей. От друга страна обаче шеф на Уай Ей Екс Кю, излъчващо в Манхатън, се оплакал, че някои от парчетата в списъка ("American Pie" на Дон Маклийн, "Imagine" и пр.) били сред хитовете в ефира. Все пак радиото решило да извади от употреба заради траура и "When You're Falling" (Когато падаш), съвместна композиция на Питър Гейбриъл и "Саунд систъм".
Подобна ситуация е възниквала в САЩ през Втората световна война (1942 г.), когато правителството пуска съвети до радиостанциите, припомня "Ню Йорк таймс". Тогава в интерес на националната безопасност било препоръчано от програмите да паднат прогнозата за времето (за да не улеснява вражеските бомбени нападения), а също така уличните анкети и слушателските музикални желания (за да не би някой шпионин да предаде съобщение чрез текст или песен).
Сега обаче радиобосовете били загрижени не толкова за националната сигурност, колкото за душевното здраве на народа, макар според някои това да говори за ограничаване на свободата на словото, наложено от новата война, коментира още "Ню Йорк таймс".
В списъка били назовани конкретни заглавия с едно изключение - "Рейдж ъгейнст дъ машийн". За тях било указано: "Всички песни". По този повод китаристът на групата Том Морело коментирал: "Ако песните ни са по някакъв начин "съмнителни", това е така, защото те карат хората да се съмняват в онова невежество, което води след себе си нетърпимостта - а тя от своя страна пък води до цензура и изчезване на гражданските ни свободи, а в най-крайния си вариант - и до насилието, на което станахме свидетели."
Пълният списък - тук
криза, която тихо расте" />
