Н ад 1000 национални знамена получиха гражданите и гостите на Велико Търново по време на днешните тържества за Деня на незавимостта.
Кампанията "Развей флага - бъди българин", организирана от ВМРО-БНД, съпроводи ученическо шествие, което пренесе 24-метров гирлянд от цветя от хълма Царевец до паметника "Майка България" в центъра на града.
Тържествата започнаха с военен ритуал по издигането на родния трибагреник върху зидовете на Дворцовия комплекс в крепостта.
Преди това Великотърновският митрополит Григорий отслужи празнична литургия в историческия храм "Св.40 мъченици".
Обявяването на независимостта на България става възможно едва 30 години след Руско-турската война от 1877-78 г. След Освобождението на България през 1878 г. и след Съединението на Княжество България с Източна Румелия официалният статут на страната е "васална на Османската империя".
Събития в началото на ХХ век създават благоприятна възможност за решителни мерки за обявяване на независимостта на България. Великите сили имат по-наложителни дела за решаване - решението на Австро-Унгария да наруши Берлинския договор, анексирайки провинциите Босна и Херцеговина, поражда се спор за Мароко между Франция и Германия, а през лятото на 1908 г. е извършен младотурски реформистки преврат.
На 22 септември 1908 г. в църквата "Св. 40 мъченици" в старата българска столица Велико Търново, княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на Независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава - символичен акт, символизиращ продължението на Второто българско царство.
След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.
Провъзгласяването на България за независима страна е голям успех и признание за българската дипломация. България се превръща от васално княжество в царство България, а князът вече се титулува цар.