Новите практики в затворите

В затвора на Салуцо в италианската област Пиемонт излежаващите присъда правят всеки ден телевизионно предаване, което се излъчва във всички килии. Емисията съдържа преглед на печата, информация за живота в затвора и всичко това на италиански, албански и арабски.

Десетима от общо 380-те затворници участват в изработването на ежедневната програма с продължителност 30 минути, която започва в 15,30.

Повечето от хората в екипа отказват полагащите се разходки, тъй като времето за подготовка е ограничено.

Двама мароканци и двама албанци превеждат на собствения си език някои от елементите в емисията, тъй като една трета от задържаните в Италия са чужденци.

"Информационното предаване ни помага да преодолеем изолацията", заяви наскоро пред италиански вестник един от редакторите в екипа.

Инициативата принадлежи на 35-годишната директорката на затвора в Салуцо. Помощ оказва и кметството като дарява 1500 евро за техниката.

Друг от членовете на екипа споделя, че е трябвало да се занимава с този занаят преди да влезе в затвора.

В Холандия министерството на правосъдието експериментира с въвеждането на електронни гривни за затворниците. Първоначално гривните ще бъдат за излежаващите малки присъди под 3 месеца.

Новата система би могла да замени затвора с подписка под полицейски контрол.

Използването на гривната обаче може да се окаже революционно и в рамките на самите центрове за задържане. В малкия затвор на Лелистад, на 30 км северно от Амстердам, тече пилотен проект, който започна през миналия месец септември.

В Холандия спазват принципа за индивидуалната килия, но в Лелистад обширните затворнически помещения се споделят от шест души. В замяна на това излежаващите присъди имат повече свобода в рамките на затвора.

Електронната гривна, поставена на глезена позволява на задържаните да разполагат с времето си както преценят.

Всеки един от тях може да избере различни дейности, като гимнастика, спортни игри, интернет и т.н., а движението на затворниците се наблюдава от надзирателите в специално пригодена зала.

В случай на провинение затворниците се лишават от традиционните ежедневни занимания. Закон от 2004 г. позволява в една килия да се настаняват най-много двама души. Проблем с пренаселването на холандските затвори няма.

От общо 22 хил. места са заети 97%. За последните 10 години обаче затворниците са се увеличили два пъти.

Нови затвори у нас не са строени. Проблемите са много. Вътре могат да се случат много неща и управата дори да не разбере: могат да се снимат и филмчета, които после да се изтеглят от интернет или кадри от тях да се появят в централна емисия новини на някоя от гледаните телевизии.

В някои затвори се опитват чрез занимания по изкуство да превъзпитават излежаващите присъда. Изкуството е начин да се повдига духа на лишените от свобода и да поддържа връзката им с външния свят.

Във Варна преди време бе направена обща изложба на картини и икони, рисувани от затворници от всички затвори в България.

В затворите, в които има параклиси, иконите са изписани от самите затворници.

Според художествения проект в Бойчиновци затворниците имат по 80 часа пеене. Учат различни танци. Слушат лекции по естетика.

По своя инициатива група художници са се наели с нелеката задача да създадат художествено ателие в единствения затвор за жени - Сливенският. Първоначално лишените от свобода жени са подхождали твърде недоверчиво към тях и самото занимание.

После постепенно са се увлекли и първата изява на художничките зад решетките е общата им изложба за последната Коледа. В картините повечето от художничките са нарисували себе си. Работата в ателието продължава.

Жените изучават свойствата на различните бои, различните техники на рисуване и готвят нова изложба. В останалия период от престоя им зад решетките, възможността за "убиване на времето", е работата в два цеха на затвора - за конфекция и за производство на домакински гъби.

Поради невъзможност да устрои всички на работа, администрацията на затвора гледа да назначи тези, които са с по-дълги присъди.