А нализ за състоянието на българската икономика публикува миналата седмица германският в. "Ханделсблат" заедно с още две статии за страната ни - за интеграцията на малцинствата у нас и как се отразява на Балканите затварянето на блокове от АЕЦ "Козлодуй" , информира Българската редакция на радио "Дойче веле" (DWelle.de/bulgarian).
"След еуфорията по приемането на България в ЕС българите се завърнаха към делничните си занимания - и също така към опасенията.
Тъй като мнозина се тревожат, че членството ще е съпроводено с увеличения на цените, а местните предприемачи отлично си дават сметка, че решаващата битка за оцеляване тепърва предстои", констатира икономическото издание.
Вестникът цитира и мнение на Красен Станчев от Института за пазарно стопанство в София с думите: "Още през тази година ще има сериозни изпитания".
"Ако се вярва на допитванията, преобладаващото мнозинство от хората поддържат европейското членство. И, естествено, надеждите са насочени към възможно най-бързото повишаване на жизнения стандарт", пише още "Ханделсблат" и продължава:
"Тъй като в момента средната работна заплата е под 200 евро, размерът на брутния вътрешен продукт (БВП) на човек от населението отговаря на 30% от средния за ЕС. До момента обаче нищо не подсказва, че ниският жизнен стандарт ще накара хората масово да се устремят към Запада.
От проучване на "Галъп интернешънъл" излиза, че към 35 хил. българи биха искали да работят в чужбина през първите пет години от членството, но от тях само 15 хил. - в ЕС."
"Ханделсблат" се спира и на някои възлови за отношенията между България и общността въпроси, като посочва, че страната се явява един от най-лоялните партньори на германското ротационно председателство.
"Текстът на европейската конституция е ратифициран и няма стремеж към сериозни промени. Относно плановете на САЩ за разполагането на система за противоракетна отбрана в Източна Европа България досега не е излязла с позиция.
Най-голяма загриженост от брюкселската Европейска комисия предизвиква българското правосъдие, което и до днес определено не отговаря на европейските стандарти. И също така борбата с организираната престъпност в страната.
Все пак има и напредък. Парламентът в София дискутира по нов Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) и нов закон за устройството на съдилищата.
Реформи предстоят и в Гражданския процесуален кодекс. В дневния ред са и редица икономически закони.
Когато бъде запитан за успехите в борбата срещу организираната престъпност, главният прокурор Борис Велчев показва крайно неудовлетворение.
Това е много мъчителен процес, казва той. И добавя, че броят на обвиненията срещу тези, които дърпат конците, съвсем не е толкова голям, колкото той би желал.
В рубриката си "Осем въпроса към..." репортерите на авторитетното германско икономическо издание разговарят с председателя на Българо-германската индустриално-търговска камара Митко Василев, от чиито отговори става ясно, че над 2/3 от членовете на камарата са доволни от сегашната икономическа ситуация в България.
66% очакват през тази година по-висок оборот. Това, което е обект на критики от инвеститорите, е все още недостатъчната правна сигурност.
България вече е адаптирала своите правни стандарти към европейските, но сега трябва да последва и тяхното честно и ефективно приложение. Правосъдната система е бавна и ще мине време, докато се усети ефектът от реформите.
Василев е и на мнение, че България няма да остане дълго страна на ниските заплати. Действително в момента средната работна заплата е 180 евро, но много хора работят на две или дори на три места, а някои работодатели все още плащат на черно, признава той.
От думите му се разбира и че България разполага с квалифицирана работна ръка, но в дългосрочен план ще се очертае дефицит. За работодателите в София става все по-трудно да намерят образовани служители в търговската и в техническата сфера.
Затова и според него би имало смисъл да се въведе системата на постоянно усъвършенстване на професионалната квалификация по германски пример.
Председателят на Българо-германската индустриално-търговска камара изразява и мнението си в отговор на въпроса кога в страната би могло да бъде въведено еврото.
Той посочва, че българският лев е с фиксиран курс към единната европейска валута, но по отношение на инфлацията засега критериите от Маастрихт не се изпълняват.
Затова и Василев не смята, че определеният срок за въвеждане на еврото от 2009-2010 г. е реалистичен.
Икономически анализ за страната ни помества и друго немскоезично издание - сп. "Ост-Вест контакт" (Ost-West-Contact.de), посветено на възможностите за икономическо сътрудничество с Югозападна Европа.
Рисковете за чуждестранните инвеститори в България и Румъния и през 2007 г. ще останат под знака на опасността от прегряване на икономиките и повишаване на инфлацията заради присъединяването на двете страни към ЕС, пишат анализаторите.
Според тях настоящата година ще отбележи нови рекорди в притока на преки чуждестранни инвестиции за двете страни. Правителствата на новите държави членки обаче трябва да бъдат внимателни за опасността от прегряване на икономиките, предупреждават те.
Анализаторите оценяват шансовете на Румъния за икономически растеж като по-солидни в сравнение с България при по-ниски нива на инфлация и в случай че страната стабилизира покачващия се внос.
Заради благоприятните вътрешни условия за развитието на икономиката и солидния растеж на вътрешното потребление очакванията за растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) в България и тази година са положителни, пише още изданието.
Разбира се, проблемите като ниска производителност на труда, инфлация и бързо задлъжняване на частния сектор към чуждестранни финансови институции също ще продължават да формират икономическата ситуация, смятат финансистите.
След присъединяването на страната към ЕС ниската цена на работната сила се оказва един от златните шансове на България за допълнителен приток на чуждестранни капитали.
Румъния също показва солидно развитие в икономиката си, което се съпровожда от скоростно покачване на вътрешното потребление и постоянен ръст на инвестициите, следствие от оздравителните мерки на кабинета след икономическия спад от 2005 г.
Изгледите за растеж ще останат в средносрочен план благоприятни, което трябва да се приема от финансистите задължително в комплект с бавно спадащото темпо на потреблението.
Списанието посочва, че растежът на БВП в България през втората третина на миналата година е бил 6,6%, което е най-високият ръст след промените през 1989 г. За сравнение - в Румъния растежът на БВП през 2006-а е 7,2%.
Като причина финансистите посочват икономическата активност, която през първото полугодие на 2006-а се е повишила със 7,4% и по този начин е изпреварила прогнозите на изследователите на пазара.
Увеличението на българския износ, което е започнало още през третото тримесечие на предходната година, през 2006-а на няколко пъти е отбелязало скокове преди всичко като реакция на засиления инвестиционен интерес към страната.
Като позитивна тенденция се посочва фактът, че нетният приток на чуждестранните инвестиции през първите седем месеца на миналата година е отбелязал ръст с около 22% спрямо миналата година.
Ускоряването на инвестиционните дейности е увеличило експортния капацитет на България. Според финансистите износът все по-твърдо и неотклонно заема стойности извън зоната на пряката опасност.
Не така стои въпросът с износа в Румъния. Дефицитът във външната търговия е скочил рязко през първата половина на 2006 г. и е достигнал 45% през август, или 1,4 млрд. евро.
Тази тенденция на развитие се дължи преди всичко на повишения внос в страната, смятат финансистите.
Инфлацията към края на август м.г. за България е отбелязала спад от 8,8 на 6,8%. Въпреки това краткосрочните предвиждания за хода на инфлационната крива са песимистични най-вече заради постоянното покачване на цените на енергоносителите.
В Румъния инфлацията през септември на 2006 г. е достигнала 5,5%, исторически рекорд за последните години. Оскъпяването на живота според прогнозите ще продължи да спада и през 2007-а, като годишната стойност на кривата ще лежи някъде около 6,2%.
През второто полугодие на 2006 г. се отбелязва силен растеж на брутните чуждестранни инвестиции в България. През третото тримесечие на годината процентът се оценява на над 20.
По този начин страната е регистрирала приток на чуждестранни инвестиции, който се равнява на нивото на БВП за едно тримесечие. Още по-силни са прогнозите за 2007 г.
По данни на Румънската национална банка от януари до юни 2006-а потокът на преки и чуждестранни инвестиции там се оценява на около 3,2 млрд. евро, което е с 50% в повече в сравнение с първото полугодие на 2005 г.
По-добрите търговски изгледи с оглед на присъединяването към ЕС, атрактивната данъчна основа и новият Закон за инвестициите създават условия за засилване на притока на инвестициите.
Според прогнозите те ще сформират сумата от 7,2 млрд. евро, ако към тях се прибавят и близо 2,2 млрд. евро от приватизация.
