П рез 50-те години Швеция става първата европейска страна, която официално се противопоставя на насилието срещу деца, независимо дали то се употребява прави в училище или вкъщи.
През следващите 30 години още десетина страни приемат закони, постановяващи тази забрана.
Къде обаче започва насилието срещу децата? Дали лекото потупване по дупето трябва да се смята за форма на насилие? Този дебат се води в момента в Швейцария, където се разработва проектозакон в тази посока.
Текстът вече предизвика доста спорове. Според някои една плесница не може да навреди. Статистиката говори, че в Швейцария едно от три деца е удряно поне два пъти годишно. Най-потърпевши са малчуганите под 4-годишна възраст.
Очевидно привържениците на леките методи на насилие все още са многобройни в страната.
Като аргумент срещу проектозакона те изтъкват, че не бива родителите да бъдат приравнявани с престъпниците.
Привържениците на закона изтъкват, че той е необходим, за да бъдат по-добре защитени децата, които са много по-уязвими от възрастните.
Иначе проектът съдържа серия от мерки, най-вече превантивни. Предвидени са и санкции - от глоба до затвор според тежестта на извършеното насилие. Подчертава се, че психическото посегателство също се смята за насилие.
Някои швейцарски депутати социалисти обясняват, че става дума за силно политическо послание. Според тях трябва да е ясно, че дори и най-леката форма на насилие не е педагогически метод.
Германия също предвижда мерки срещу насилието над деца.
От есента се заговори за няколко случая на малтретирани деца. Въпросът е къде се корени това насилие, което бе регистрирано най-вече в Берлин.
Дали това се дължи на затрудненото икономическо положение на някои семейства? Или обществото се страхува да съобщава на полицията за подозрителни случаи?
Георг Кохаопт ръководи Център за защита на децата в Берлин. Според него родителите, които идват при тях, обикновено нямат перспектива в живота.
"Много често са безработни и се чувстват безполезни. В повечето случаи обаче става дума за родители, които не знаят какво да правят с децата си, защото самите те са били малтретирани в детските си годни.
Те искат да бъдат добри родители, но нямат ориентир.
Опитваме се да им помогнем точно в това отношение", разказва Георг Кохаопт.
Трудният живот в Берлин също обяснява донякъде увеличаващото се насилие над децата като отдушник на проблемите на изнервените им родители.
Полицейската статистика обаче е притеснителна.
Михаел Хафман, инспектор в криминална полиция, обяснява:
"През 2004 г. в Берлин регистрирахме 398 случая на малтретиране на деца. Това е доста смущаващо число, особено сравнено с други големи градове. В Бон през същата година случаите са едва 25.
В Берлин започнахме голяма информационна кампания. Резултатът е, че съседите по-смело вдигат телефонната слушалка, когато чуят детски викове в съседния апартамент или когато съседските деца потропат на вратата им, за да искат нещо за ядене"
Пошляпването на децата в България се е предавало като модел на възпитание през много поколения.
Често сме свидетели на грозни сцени по улиците как майки, бащи крещят на децата си или ги удрят.
Според проучване на социолозите от Националния център за изследване на общественото мнение и днес жителите на столицата, както и живеещите на село в по-голяма степен са склонни да използват силови методи спрямо децата си.
Използването на физически наказания е провокирано от патриархалния модел на възпитание и от невъзможността на родителите да общуват добре с децата.
56% от интервюираните родители твърдят, че използването на физическо наказание е резултат от безпомощността им да се справят с възникналите противоречия с децата.
Освен "твърдата ръка" психическото насилие също е разпространено явление в българското семейство, констатират социолозите. Децата са емоциално подтискани.
Агенцията за закрила на детето сигнализира за 81% от случаите на насилие над деца в семейна среда. Родителите се оправдават с голямата си ангажираност и социално-икономическия стрес, на който са подложени всеки ден.
Насилието в семейството обаче води до възпроизвеждане на модела на насилие при общуването между самите деца.
Примерите за това вече не са малко.
Обществото у нас е изправено пред проблема: децата - жертви и насилници.
Обикновено родителите се запознават с правата на децата едва след сблъсъка си със съдебната система.
Законът за закрила на детето регламентира поредица от мерки за защита на малките, но не предвижда сериозни санкции срещу родителите.
Сред най-разпространените мерки, които се предприемат е принудителното отнемане на децата от лошите родители и настаняването им в детски заведения. Миналата година е имало 440 случая.
В края на миналия месец след Консултативния съвет за национална сигурност, посветен на демографската криза, президентът Първанов заяви, че ще се налагат строги наказания за родители, които не се грижат добре за децата си.
