- Вероятно много често са Ви питали, но и нашите читатели се интересуват дали Ви беше трудно да вземете решението да се захванете с работата на премиера, имайки предвид, че през живота си сте се подготвяли за нещо друго?
- Разбира се, че не беше леко да се вземе това решение, тъй като идвам от частния сектор. Но аз съм възпитан да служа на обществото, а в политиката и в международните отношения съм през целия си живот. Освен това, става дума за голяма отговорност, която трябва да се поеме.
Когато обаче спечелихме изборите с такава голяма разлика в наша полза, нямаше да бъде лоялно и искрено към моите гласоподаватели да остана настрана и по определен начин оттам да "дърпам конците". Знаете, съществуват моменти и обстоятелства, когато някои ситуации сами се създават.
- Вашият избор дойде в исторически момент за България.
- Да, така е. Става дума за прецедент. Понякога наполовина се шегувам, а наполовина съм сериозен, когато казвам, че този своеобразен прецедент е "добавена стойност" на моя пост. Много хора са любопитни да видят коя е тази странна личност, която, бидейки цар, приема да бъде премиер, но ги интересува да видят и как този прецедент ще се развива. Това донякъде и ми помага при работата.
- Каква е реакцията на Вашите кралски "колеги"? Те вероятно с голям интерес следят какво се случва в България?
- Предполагам, че е така, а тези, с които съм говорил - защото, разбира се, не обикалям да ги питам за техните коментари - казват, че стъпката е добра и храбра.
- Дали такава стъпка предполага Ваша амбиция за повторно възраждане на монархията в България?
- Доколкото републиката функционира добре, защо да се променя в монархия, и обратно - доколкото монархията функционира добре, защо да се променя в република? Мисля, че изборът зависи от народа и какво е това, което той иска. Често пъти изборът може да зависи и от историята, от географското положение и от някои други фактори.
Важното обаче е, че какъвто и да е начинът на политическото устройство той трябва да бъде демократичен. Така ако например в Испания монархията има фантастичен успех, в други страни републиката е успешен модел. В някои аспекти монархията има предимство, но важни са обстоятелствата и желанието на хората.
- С други думи, казвате, че не сте обиден от становището на българската общественост, която в една неотдавна публикувана анкета само с 3% подкрепя идеята България отново да стане монархия?
- Знаете ли, в подобни анкети обикновено става дума за това как поднасяте темата, как поставяте въпроса, къде го поставяте, кой е този, който пита... Такива данни трябва да се разглеждат много внимателно и предпазливо.
- Имате ли време и енергия да поддържате връзки с другите европейски монарси? Например контактувате ли със сръбското кралско семейство?
- Имам твърде малко време да поддържам контакти и с моето най-близко семейство, а не само с по-широкия кръг от него. За Коледа си разменихме честитки с принц Александър (Караджорджевич), който неотдавна беше любезен да ми изпрати и писмо с искрено съчувствие по повод трагичната гибел в една катастрофа на група български деца. Но наистина имам малко време да поддържам редовни контакти с другите кралски семейства.
- Много от анализаторите в Скопие, а, разбира се, и в България и на Балканите, се питат какво ще правите след изтичането на мандата на това правителство през 2005 г.: дали отново ще се кандидатирате за изпълнителната власт, ще заемете ли президентския пост или нещо трето? Дали вече сте взели решение?
- Разбира се, че съм го взел.
- Може ли да знаем какво е то?
- Все още не.
- Защо? Това ще навреди ли на политическия процес в България или...?
- Като всеки политик имам основателни причини да не съобщавам своето решение сега.
- Геополитическата карта на Балканите, а и на Европа, се промени. Имайки предвид евроатлантическите интеграции, в които България навлезе дълбоко, как бихте дефинирали перспективата на вашата страна?
- С постигането на това, което заявихме, че ще постигнем. Перспективата за членство на България в ЕС е въпрос на политически консенсус и е един от нашите национални приоритети. Членството в НАТО е вече факт, а останалата част от реформите и икономическия растеж вече са видими, макар че само на нивото на макроикономически параметри. Но е много важно постепенно и във всекидневния си живот хората да почувстват подобренията. За това работим много усилено.
- В този контекст как гледате на Република Македония?
- Преди всичко като на един добър съсед, но и като на още една страна в Югоизточна Европа, която има ясно изразено желание да стане член на ЕС, въпреки че в деня на подаването на вашата молба се случи трагичната гибел на президента Трайковски.
- С влизането на България в ЕС македонците ще се сблъскат с въвеждането на шенгенския визов режим и към своя източен съсед?
- Съществуването на визите е наистина архаизъм в обединена Европа. Колкото по-бързо всички ние станем членки на ЕС, толкова по-скоро проблемът с визовия режим ще отпадне. България е в шенгенската зона, затова трябва стриктно да спазваме тази политика. Това пречи и на туризма план, но ние наистина нямаме голям избор по този въпрос.
- Може ли Македония да се надява, че с влизането на България в съюза ще получим нейната подкрепа за отмяната на шенгенския визов режим за гражданите на Република Македония?
- Това не зависи от нас, това зависи от Брюксел.
- Едно от условията, за да стане България член на ЕС, е тя да извърши определени промени в своята Конституция. Поради сегашното съотношение на силите в българския парламент възможно е трудно да бъде формирано голямо парламентарно мнозинство, необходимо за тези промени. Някои български кръгове призовават и за свикване на Велико народно събрание, което да приеме нова Конституция на България. Как вие гледате на този дебат?
- Имаме много вдъхновяващ пример за политическа воля и консенсус, когато направихме промяната на Конституцията по отношение на правосъдната система. Тогава решенията бяха взети единодушно от парламента. Надявам се, и бих бил доволен, ако и следващите промени, онези, които са необходими, бъдат приети по същия начин от парламента.
Въпросът за свикването на Велико народно събрание е предмет на голяма дискусия, за това съществуват много теории, а аз винаги слушам всички, които имат какво да кажат. За това разговаряхме и с президента Първанов, който сам вече каза, че ние не виждаме предимство в свикването на Велико събрание, след като необходимите промени могат да се извършат и от нормално събрание.
Освен това, ако в Брюксел чуят, че сме свикали събрание за промени в Конституцията тъкмо тогава, когато ни приемат в ЕС, възможно е да си помислят, че "тези българи все още не са наясно какво искат"!? Това може да има обратен ефект.
- Какъв е Вашият досегашен опит в политическото съжителство с президента Първанов?
- Винаги съм имал голямо уважение към институциите. Държавата се крепи на респекта към нейните институции. Нашата общественост, нашите хора би трябвало да знаят това и да го приемат. Затова между тримата висши ръководители на страната - президента на държавата, председателя на парламента и мен, като премиер - има много добри отношения и мисля, че това е много важно.
- Как гледате на въпроса, свързан с българското военно присъствие в Ирак? Не се ли забелязват в последно време известни разногласия по този въпрос?
- Ние сме демокрация. Различните мнения са твърде важен принос в обществото, както и различните интерпретации на това, как се гледа на нещата. Както знаете и както вероятно сте чели, социалистическата партия и президентът на държавата казват, че нашият военен контингент (в Ирак) в този момент трябва да се продължи с това, което сме приели като наша отговорност по този въпрос.
Ситуацията е много драматична, променя се бързо, което може да се види всеки ден чрез съобщенията на медиите и трябва да я следим много внимателно.
Някои хора казват "трябва (войниците) да ги върнем вкъщи". Хубаво! Но трябва да погледнем практичните неща, интерпретациите в чужбина дали можем да бъдем приемани като надеждни партньори или само за импулсивни партньори, които мислят само за вътрешната си политика.
Вижте например какво се случва в Испания. Уважавам много това, което премиерът Сапатеро прави в интелектуален план, тъй като в своята изборна кампания той заяви, че ще изтегли испанските войници от Ирак. Но оттук нататък се поставя въпросът за това в каква ситуация ще се намерят останалите части в Ирак след изтеглянето на испанския контингент, какво означава този ход в международен контекст и т.н.
Тези неща трябва да се погледнат много внимателно. Що се отнася до нас по отношение на Ирак, нямаме промени в позицията.
- Не се ли плашите от възможността за терористични атаки на българска почва?
- Тероризмът заплашва всички цивилизовани нации. Това е и същината на опита тероризмът да се ограничи. Риск винаги съществува.
- Как гледате на подобряването на отношенията между Българската и Македонската православна църква? Зная, че преди една година по време на Вашето посещение в Скопие премиерът Цървенковски Ви помоли да повлияете положително върху този процес.
- Аз съм много посветен православен вярващ. Доста съм изучавал религия, преди да стана политик. Особено ме интересуваха реформистите като Лутер, Зимлик и т.н. Но аз не съм теолог и не представлявам никакъв авторитет по въпросите, свързани с църквата, различните канони, автокефалността и други подобни. Затова не бих искал да се изказвам по тези въпроси.
- През България се планира да преминават два много важни нефтопровода - АМБО, който тръгва от Бургас през Македония до Валона в Албания, и вторият - от Бургас за Александруполис. Каква е българската позиция към тези две предложения и дали имате свой фаворит между тях?
- Искрено казано, следя ги внимателно, тъй като мисля, че и двата проекта са много интересни. АМБО, който ще минава и през Македония, и Албания ще достига до Адриатическо море. Другият, по-късият, е от Бургас до Александруполис.
Босфорският проток става много натоварен. Колкото повече връзки можем да построим, толкова повече нефт ще преминава, а Босфора ще носи по-малък екологичен и транспортен риск.
- Кой от тези два предложени нефтопровода ви се струва по- реален?
- Предполагам, че поради дължината и поради географията на терена, по-лесен за изграждане е Бургас-Александруполис. Но с днешната фантастична технология мисля, че всички препятствия могат да се преодолеят.
- От известно време насам АМБО съобщава, че трите държави - България, Албания и Македония, наскоро трябва да подпишат Меморандум за разбирателство, с който ще се даде възможност за правна рамка за международни договорености около нефтопровода...
- Не знам защо нас ни обвиняват, че отлагаме това подписване. Но бих искал да ви кажа, че трябва да сме сигурни, че ще има достатъчно количество нефт, който да протича през нефтопровода, тъй като ако се изгради такъв нефтопровод, а няма гаранции за количествата нефт, които да преминат през него, е рисковано.
- Президентът на АМБО заяви, че дори "Ексон-Мобил", най-голямата нефтопреработваща фирма в света, е подписала писмо за намерения да ползва нефтопровода АМБО.
- С г-н Тед Фергюсън, който стои зад АМБО, се видяхме още преди две години. Той ми казваше, че има и много други заинтересовани компании, които работят с петрола в региона на Каспийско море и мисля, че това е много обнадеждаващо.
- По същество Вие сте оптимист за перспективите на АМБО?
- Разбира се.
- Лично Вие как гледате на въпроса за македонското малцинство в България? Според статистическите показатели то е малобройно, но според политическите проблеми, които понякога изникват, не изглежда да е така?
- Знаете ли, между нас казано, винаги съществуват различни виждания върху нещата. Ако ги разгледате от една страна, те изглеждат по един начин; ако ги погледнете от друга, изглеждат различно. Мисля, че е важно да се има предвид, че когато станем част от ЕС, няма да има граници. Според това, който иска да живее по на юг, по на север, по на запад или по на изток, ще бъде добре дошъл да го направи. Това е важното - да се гледа на Европа като обединител.
- Направихте храбър ход с това, че включихте турското малцинство като коалиционен партньор във Вашето правителство. Какъв е досегашният Ви опит от този ход?
- Бихте могли за това да попитате и нашите турски коалиционни партньори, но лично аз мисля, че става дума за положителен опит и според моята интелектуална равносметка, става дума за един логичен опит. Заедно с това, в контекста на нашата част от света, в контекста на Югоизточна Европа, този опит е и важен. Всичко това, поставено заедно, мисля, че е полезно за всички.
- Някои български анализатори Ви обвиняват, че повече се отнасяте като арбитър, отколкото като създател на политиката на Вашето правителство. Приемате ли този вид критика?
- Разбира се, че го приемам, аз приемам всеки вид критика. Но ако погледнете рационално на нещата, ще видите, че в нашата част от света много често се проявява един вид "стар" начин на мислене, че политикът, лидерът, премиерът, ръководителят на държавата и др. трябва да управляват с удряне по масата. Това не ми харесва, това не е Европа на XXI век. Може би някои хора, които смятат така, мислят, че аз върша само работата на арбитър. Но ви уверявам, че тези хора не ме познават.
Последвайте ни
