У частието на България в Европейския съюз и НАТО в наднационалните структури, в процесите на глобализация, не ограничава националната ни независимост, а я засилва по нов, по различен начин, каза президентът Георги Първанов при откриването на международна конференция, посветена на 100- годишнината от обявяването на независимостта на България.
Държавният глава изтъкна, че зависимостта в рамките на Европейския съюз и НАТО се трансформира в нови ресурси и прави страната независима в редица процеси.
Първанов изтъкна, че с отбелязването на 100-годишнината от обявяването на Независимостта е важно не просто да отдадем почит на едно забележително дело и на нашите предци, но и да намерим новите актуални измерения на понятието независимост.
"Да потърсим отговори на въпросите къде сме ние българите днес от гледна точка на 13-вековната ни история и на разположението на силите в региона, в Европа и в глобален план, какво е бъдещето на България и на българската независимост, можем ли и доколко можем да бъдем независими в един глобален, взаимносвързан свят, когато като страна член на ЕС доброволно отдаваме част от държавния си суверенитет и го делегираме на европейските структури и институции.
Зависимостта в рамките на тези структури се компенсира и трансформира в нови ресурси", отбеляза Георги Първанов и допълни, че достъпът до общия пазар на стоки, капитали, на труд и свободно движение на хора предлага друг поглед към темата за независимостта.
Президентът посочи, че като членове на едно семейство то ни дава качествено нови ресурси и възможности, по-големи от мащабите, които имаме или бихме могли да постигнем като отделно взета страна. Като участници в такъв съюз сме длъжни умело и настойчиво да формулираме и отстояваме своите национални интереси, заяви държавният глава и даде като пример отстояването от България на въпроса за изписването на общата европейска валута на кирилица.
Независимостта днес е свързана с отварянето към процесите на глобализация и интеграция на света, с тяхното използване за целите на националния просперитет, отбеляза Георги Първанов.
Сред факторите и ресурсите на нашата независимост днес той отбеляза поддържането на силна и ефективна държавност, на устойчив икономически растеж като основа за гарантирането на финансова стабилност, на функционирането на социалните системи и на значимото нарастване на доходите на хората.
Други фактори на независимостта ни, посочени от президента, са диверсификацията на енергийните ресурси, изграждането на модерна транспортна и комуникационна инфраструктура и на общество на знанието, с развити информационни и комуникационни мрежи и технологии.
Парламентът единодушно прие обръщение към гражданите по повод 100-годишнината от обявяването на независимостта.
На 22 септември 1908 г. в църквата "Св. 40 мъченици" в старата българска столица Велико Търново, княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на Независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава - символичен акт, символизиращ продължението на Второто българско царство.
Провъзгласяването на Независимостта е недвусмислен израз на новото самочувствие и себеуважение на българската нация
и на вярата, че може да осъществи едно величаво дело в неблагоприятна за националните ни интереси външнополитическа среда, пише в обръщението.
Днес, 100 години по-късно, България е парламентарна република с демократична конституция, гарантираща разделението на властите и техните отговорности; нашата държава възстанови своята европейска идентичност и е пълноправен член на Европейския съюз, посочват депутатите.
Пред нас е предизвикателството да служим на националните приоритети със същата политическа отговорност и държавническа мъдрост, с която предците ни защитиха националните интереси на България, провъзгласявайки независимостта, заявяват те.
Нека черпим сили и вдъхновение от строителите на Независимостта на съвременна България, призовават депутатите.
През изминалите 130 години България успешно извоюва осъществяването на няколко значими национални каузи - Освобождението, Съединението, Независимостта и присъединяването към Европейския съюз, които са безспорните предпоставки за прогреса на българската нация, се посочва в бръщението.
Според него Независимостта е върховен исторически акт, осъществил възрожденския идеал за свободна и независима България и издигнал достойнството на българската нация.
30-години след Освобождението България продължава да бъде васална държава - след решенията на Берлинския конгрес, разпокъсал българските земи, и въпреки успеха на Съединението от 1885 г., свободата на българите не е желаната от тях и те не се чувстват пълноправен господар на съдбините си, посочват депутатите.
Независимо от политическите превратности и отричания през този период българската нация преживява завиден стопански и културен възход и се превръща във водеща сила на Европейския Югоизток, добавят те.
криза, която тихо расте" />
