На сцената са знаменитите Атос, Портос, Арамис и Д'Артанян, но на какво приличат?... Един не вижда, друг не чува, трети е свит от лумбаго, а четвъртия често-често го мъчи простатата.
Защото, както напомнят в една от песните си някогашните герои, каквото е било, било е едно време: "трийсет плюс десет години назад".
Отдавна, преди близо 40 години, Валери Петров написал пиесата първо за куклен театър. По-късно я преработил с нов адрес - за възрастни. Играна е в куклени и драматични български театри, поставяна е и в Чехия.
Днес режисьорът Петър Пашов я вижда като подходяща за най-широк кръг зрители. На героите си той гледа като на "рок динозаври", получили последен шанс за изява.
Има логика в начина, по който се връщат в спомените си, но и защото актьорите пеят на сцената песни, композирани от съвсем истинския рок динозавър. Автор на музиката е Петър Цанков - някогашният барабанист в първата формация на "Щурците" през 60-те години на миналия век.
Преди 7 години Пашов поставя (заедно със Славчо Маленов) "Честна мускетарска" в своя куклен театър "Ателие 313" и през 2000 г. печели няколко награди у нас и в чужбина. Тогава в центъра на театралната игра са куклите.
Сега актьорите дискретно се преобразяват в кукли и маски само в спомените и фантазиите си. Когато са рискували живота си за своите, оказали се фалшиви идеали. Когато са злоупотребявали с героизма им. Когато, както става ясно на финала, са били наивни марионетки.
В кошмарите на последния останал жив - Д'Артанян - ще се появят сенките на властниците, за да му се надсмеят, за да му кажат, че цял живот се е дуелирал с... въздуха.
Звездата на театъра, носителката на награда "Аскеер" Силвия Лулчева и дебютантката Ярослава Павлова се дублират в няколко роли: като кръчмарката Мадлен, като кралицата на Франция, като госпожа Бонансьо.
Изобретателната многофункционална сценография на Силвия Бъчварова и Васил Рокоманов дава възможност с едни и същи елементи да бъдат изобразени пушки, алебарди, китари, колесница, кораб, крепостни стени, дворцови будоари и дори кръчма. Разбира се, за сметка на доста физически усилия и технически умения от страна на актьорите.
Премиерата е на 26 януари в камерната зала на Младежкия театър, който посреща всяка вечер гостите си с обновена фасада. На нея грее името на патрона - големия български актьор Николай Бинев, изписано с неговия почерк.
