Постоянната група за изследване на балкански кризи помества статия, която разказва за упадъка на сръбския град Босилеград, населен предимно с българи.
Авторът на материала Никола Лазич е озаглавил кореспонденцията си "Българският анклав в Сърбия бавно умира". Предлагаме ви текста, разпространен от Българската редакция на Би Би Си (BBC.bg) със съкращения:
В малкия пограничен град близо до границата с България става все по-трудно да видиш млад човек по улиците. Повечето от жителите са възрастни хора, младите напускат след гимназията. Председателят на Българския културно-информационен център Иван Николов се оплаква, че момичетата приемат всяко предложение за брак извън градчето.
По принцип Босилеград е с голям потенциал. Само на няколко километра се намира най-голямото изкуствено езеро в Сърбия - Власина, и едни от най-живописните кътчета в страната.
В някои страни целият район може би щеше да бъде превърнат в национален парк, но в Сърбия единственото отношение на властите е безразличие. Това е един от най-слабо развитите райони на страната.
Улиците на града са запуснати,
което бие още повече на очи заради красивата природа, която заобикаля Босилеград. Къщите са стари и олющени. Малката рекичка през града е превърната в сметище, по което сега се навъртат бездомни кучета.
Апатията, която навяват лющещите се фасади, лъха и от политиката в града. Въпреки че българите са 90% от населението и има само 20 сръбски семейства, десните сръбски партии доминират в местната администрация.
Последните две изборни кампании Демократичната партия на Сърбия, водена от сръбския премиер Воислав Кощуница, спечели най-много гласове наред с крайните националисти от сръбската Радикална партия, чийто лидер Воислав Шешел е съден от Международния трибунал в Хага. За сметка на това Демократическата партия на българите в Югославия изчезна от политическата сцена в средата на 90-те години, след като не успя да привлече значителна подкрепа.
Според анализи основният проблем на града е хроничната липса на икономическо развитие. Живот има само в центъра на Босилеград, където са магазините, кафенетата, поликлиниката, полицейският участък, културният център и Българският културно-информационен център.
Статистически Босилеград е една от най-малките общини в Сърбия - с около 10 000 жители. Шокиращо е, но е факт, че
почти 85% от трудоспособните хора са без работа.
Единствената индустрия е малък цех за чорапи и чорапогащници, в който работят 39 души. Голямата текстилна фабрика и фармацевтичният завод, които в миналото осигуряваха поминъка на града, отдавна са закрити.
Държавната транспортна компания "Автотранспорт", която свързва града с останалата част
на страната, е пред фалит. Компанията има няколко автобуса, които не покриват стандартите за сигурност, а шофьорите не са получавали заплати от месеци.
Всъщност единствените хора, които получават заплати в Босилеград, са държавните служители в полицията, съда, поликлиниката и училището, но те са едва 15% от жителите.
Без перспектива за големи нови инвестиции няма и признаци, че в този забравен край на Сърбия животът ще се подобри. От Белград просто не пристигат пари.
Мрачната перспектива обяснява и защо в града има малко етническо напрежение. Всеки се бори за оцеляване и няма енергия за недоволство от състоянието на човешките права на българите в Сърбия.
Интересът от изучаване на български език в училищата е толкова малък, че когато Министерството на образованието предложи да се създаде основно училище на български, 60 родители подписаха петиция, че са доволни децата им да учат на сръбски.
