Постоянната група за изследване на балкански кризи помества статия, която разказва за упадъка на сръбския град Босилеград, населен предимно с българи.
Авторът на материала Никола Лазич е озаглавил кореспонденцията си "Българският анклав в Сърбия бавно умира". Предлагаме ви текста, разпространен от Българската редакция на Би Би Си (BBC.bg) със съкращения:
В малкия пограничен град близо до границата с България става все по-трудно да видиш млад човек по улиците. Повечето от жителите са възрастни хора, младите напускат след гимназията. Председателят на Българския културно-информационен център Иван Николов се оплаква, че момичетата приемат всяко предложение за брак извън градчето.
По принцип Босилеград е с голям потенциал. Само на няколко километра се намира най-голямото изкуствено езеро в Сърбия - Власина, и едни от най-живописните кътчета в страната.
В някои страни целият район може би щеше да бъде превърнат в национален парк, но в Сърбия единственото отношение на властите е безразличие. Това е един от най-слабо развитите райони на страната.
Улиците на града са запуснати,
което бие още повече на очи заради красивата природа, която заобикаля Босилеград. Къщите са стари и олющени. Малката рекичка през града е превърната в сметище, по което сега се навъртат бездомни кучета.
Апатията, която навяват лющещите се фасади, лъха и от политиката в града. Въпреки че българите са 90% от населението и има само 20 сръбски семейства, десните сръбски партии доминират в местната администрация.
Последните две изборни кампании Демократичната партия на Сърбия, водена от сръбския премиер Воислав Кощуница, спечели най-много гласове наред с крайните националисти от сръбската Радикална партия, чийто лидер Воислав Шешел е съден от Международния трибунал в Хага. За сметка на това Демократическата партия на българите в Югославия изчезна от политическата сцена в средата на 90-те години, след като не успя да привлече значителна подкрепа.
Според анализи основният проблем на града е хроничната липса на икономическо развитие. Живот има само в центъра на Босилеград, където са магазините, кафенетата, поликлиниката, полицейският участък, културният център и Българският културно-информационен център.
Статистически Босилеград е една от най-малките общини в Сърбия - с около 10 000 жители. Шокиращо е, но е факт, че
почти 85% от трудоспособните хора са без работа.
Единствената индустрия е малък цех за чорапи и чорапогащници, в който работят 39 души. Голямата текстилна фабрика и фармацевтичният завод, които в миналото осигуряваха поминъка на града, отдавна са закрити.
Държавната транспортна компания "Автотранспорт", която свързва града с останалата част
на страната, е пред фалит. Компанията има няколко автобуса, които не покриват стандартите за сигурност, а шофьорите не са получавали заплати от месеци.
Всъщност единствените хора, които получават заплати в Босилеград, са държавните служители в полицията, съда, поликлиниката и училището, но те са едва 15% от жителите.
Без перспектива за големи нови инвестиции няма и признаци, че в този забравен край на Сърбия животът ще се подобри. От Белград просто не пристигат пари.
Мрачната перспектива обяснява и защо в града има малко етническо напрежение. Всеки се бори за оцеляване и няма енергия за недоволство от състоянието на човешките права на българите в Сърбия.
Интересът от изучаване на български език в училищата е толкова малък, че когато Министерството на образованието предложи да се създаде основно училище на български, 60 родители подписаха петиция, че са доволни децата им да учат на сръбски.
криза, която тихо расте" />
