В интервю за Тим Франкс от Би Би Си еврокомисарят разказа как се чувства, когато работата му е почти завършена, след като е хвърлил толкова много усилия в преговорите с 10-те нови членове.
- Това е вероятно един от най-важните проекти в историята на европейската интеграция, може би един от най-важните проекти в цялата история на Европа, тъй като 1 май сложи край на период, белязан от насилия, войни и конфликти. Това е един от най-големите политически успехи на европейците. Ние успяхме да се справим с предизвикателствата, създадени от революционните промени през 1989 г.
Предизвикателствата бяха ясни: как да стабилизираме целия регион между Балтийско и Черно море, цялата група страни, които в продължение на десетилетия бяха под комунистическо управление. Постигнатото е вече очевидно: това е еднаквото равнище на политическа и икономическа стабилност, която е характерна за останалата част на Европа. Сегашното разширяване е най-важният елемент в тази стабилност.
- Къде ще приключи разширяването? През следващите три години ще бъдат приети България и Румъния, може би Хърватия и Турция. Колко още страни могат да станат членове?
- Аз не принадлежа към хората, които смятат, че по принцип разширяването не трябва да спира никога. Поне засега моята гледна точка е, че това не може да бъде приоритет за следващите години. През следващите години ЕС з трябва да се съсредоточи върху засилване на икономическата база, върху превръщането на Европа в много по-конкурентоспобна, отколкото е сега, в създаването на работни места и икономически растеж.
В противен случай Европа няма да бъде достатъчно силна, за да носи тежестта на политическата структура, която тя сама изгради. Къде и кога трябва да спрем разширяването? Това, което мога да кажа в момента, е, че България и Румъния са част от сегашното разширяване. Те вероятно ще се присъединят през 2007 г.
Страните от Западните Балкани имат шансове за членство, но засега те са толкова далеч от политическите и икономически критерии, че не може да се направи политическа карта за тяхното присъединяване. Абсолютно невъзможно е да се прогнозира кога ще станат членове.
Изключение прави Хърватия. Европейската комисия вече даде положителната си оценка за тази страна. Хърватия е политически и икономически различна и аз винаги съм смятал, че тя не се намира в същата кошница. Русия, Украйна, Молдова, Беларус и кавказките страни ще бъдат част от концепцията за добросъседско сътрудничество.
Ще бъда напълно откровен. Смятам, че за много, много дълъг период от време западната граница на бившия Съветски съюз, с изключение на Прибалтика, трябва да бъде източната граница на Ес. Това оставя отворен въпроса за Турция. Отношенията на Турция с ЕС имат дълга и специална история. Не трябва да забравяме, че на Турция беше обещано да стане член още преди 40 години.
Сега Турция има ново стратегическо значение за ЕС като страна, която може да играе важна роля в отношенията с ислямския свят.
В края на тази година ще бъде взето решение дали да започнат преговори с Турция. Това решение ще се основава на оценка на комисията дали Турция е наистина демократична страна с върховенство на закона и спазване на човешките права. Мога само да кажа, че стратегията, която разработихме за Турция, е много успешна, тъй като страната се намира в забележителен процес на демократизация, либерализация и модернизация.
