Л иберализацията на пощите в Холандия ще доведе до съкращаването на 7 хил. работни места до 2010 г. В същото време в Италия пощите възстановяват своите служби и услуги, за да бъдат в най-добро положение по време на приватизацията си.
Като цяло ситуацията с държавните пощи не е добра. Само трябва да споменем настъплението на електронната поща. Споразумение на страните членки на ЕС предвижда отговор на засилващата се конкуренция чрез финансиране и развитие на обществения сектор, но европейските пощи не са спокойни.
Пощите в Холандия (TNT) например са взели радикални мерки- социален план и замразяване на заплатите. По този начин те се надяват да изпреварят конкурентите.
Потребителите обаче са скептични
TNT съобщи на своите 58 хил. служители, че заплатите им няма да бъдат променяни в следващите три години. Съобщението бе придружено и от още една подробност- съкращаването на 7 хил. работни места.
Синдикатите веднага изразиха негодуванието си. Проблемът е, че самите потребители не са наясно с ползите от либерализацията на този сектор.
Мъж, излизащ от пощенски клон в Амстердам сподели, че е скептичен за резултата и не знае какво ще донесе промяната. Той дава пример с болничната система, където се извършват подобни промени, но засега в сектора няма подобрение.
Междувременно ръководството на TNT запазва мълчание. Синдикатите пък очакват още лоши новини. Само през последните години са били съкратени хиляди работни места, а десетки пощенски клонове- затворени.
Самите пощенски услуги претърпяха промени преди либерализацията. Например пощата не се разнася в понеделник, а марките се продават само в карнетка. Клиентът няма избор.
В същото време
над 80% от холандските семейства имат интернет вкъщи
А това е едно от най-високите нива в европейски план. Затова не е чудно, че делът на изпратените писма чрез традиционните пощи намалява с 3-4% годишно.
Това са най-често препоръчаните писма. Едно такова писмо струва 6,45 евро за пределите на страната и според мнозина това е твърде скъпо. Хората обаче имат и други притеснения за времето, когато пощите станат частни.
Те искат да се информират за новите оператори. Практическият въпрос е да знаят къде се намират местата, където ще могат да пращат писмата и колетите си, да купуват марки.
И в момента вървят преговори между TNT и синдикатите. И е напълно възможно началото на либерализацията на пощите да започне с прекъсване на работата им. Същевременно до януари се предвиждат и серия от стачки.
В Швеция прогресивното настъпване на конкуренцията взе своите жертви.
Пощите там загубиха 34 хил. работни места
в периода 1990-2005 г.
Междувременно британската Royal mail e планирала 30 хил. съкращения. Все пак конкуренцията има и добри страни. Най-малкото разбива исторически монополи.
14 хил. пощенски станции и 150 хил. служители има в Италия. Италианските пощи обаче започнаха процес на модернизация, без държавата да губи контрола си над тях.
Само преди 15 години влизането в поща в Рим беше истинско приключение. Безкрайни опашки, неясно работно време... Днес тези 14 хил. клона са напълно различни, не само във външен аспект.
Те предлагат качествени и бързи услуги. Успехът се дължи отчасти на Европа и в никакъв случай не на приватизацията. А на добрата воля в сектора.
В края на 2005 година изтече срокът на монопола на "Български пощи",
но той беше удължен до 31 декември 2008 г.
Така "Български пощи" продължават да изпълняват мисията си на национален пощенски оператор. Междувременно позициите дали да бъдат приватизирани държавните пощи или не, се поляризират.
Транспортното министерство, което стои зад "Български пощи" настоява да не се бърза с продажбата. Причината е, че още не е ясно как ще се финансира универсалната пощенска услуга, която гарантира на гражданите събиране и доставка на пощата.
Пощите са и мястото, където огромното мнозинство български пенсионери получават пенсиите си. Застъпниците на идеята за либерализация са на мнение, че трябва да се побърза и да не се чакат европейските директиви.
Защото само в силна конкуренция ще се отстранят грамажите на пратките, лицензионните такси. Макар и в монополно положение, "Български пощи" работят в условията на свободен пазар.
Частните компании в сектора предлагат нови продукти и се опитват всячески да задоволят потребностите на потребителите, но все още те не са заплаха за държавното предприятие, чийто оборот е над 100 млн. евро годишно.
Изградената мрежа от 2986 пощенски станции в страната е сериозен капитал и това превръща пощите в апетитна хапка за големи купувачи. Deutsche Post имат засилен интерес, особено след като Европейската комисия съкрати с две години срока за либерализацията в сектора.
Германските пощи имат присъствие в България чрез DHL, които са тяхна собственост. Известно е, че австрийските пощи също имат интерес към "Български пощи".
В "Български пощи" работят близо 15 хил. служители
От известно време тече процес на модернизация. Пощите въведоха вътрешна куриерска услуга Bulpost и международна куриерска услуга ЕMS.
"Български пощи" участват на пазара на разпространение на ежедневния и периодичен печат.
Създаден бе и най-новия сортировъчен център на Балканите. Обработват се около 300 хил. писма за страната и чужбина и приблизително 7000 колета в денонощие.
Уникалното на новия комплекс е сортировъчната машина, която разчита адресите върху писмата на кирилица и латиница и ги сортира съвсем точно чрез специален баркод, който получава всяко писмо.
Модернизацията на пощите отбелязва и пускането в експлоатация на "Телепоща".
Въпреки напредъка в развитието си, пощите често са критикувани заради нелюбезно отношение на служители и заради покачване на цените на услуги. През последните две години цените на услугите за вътрешна кореспонденция скочиха с 20%, а тези на услуги до страните от ЕС - с 50%.
