И збирането на Барак Обама за президент на САЩ накара много европейски страни да се замислят за мястото на малцинствата в правителствата и парламентите им.
Трябва да се отбележи обаче, че равносметката не е особено положителна.
Един от най-пресните примери е свързан с Германия, където "Зелените" избраха начело на партията евродепутата Джем Йоздемир, първият германец от турски произход, който ще ръководи политическа партия.
Мнозина побързаха да сравняват Йоздемир с бъдещия обитател на Белия дом, но скромният еколог отхвърли всякаква прилика с Барак Обама.
"Очевидно е, че не съм Обама... А и съпругата ми не се казва Мишел. Това, което ми харесва при Барак Обама е, че в своите речи той не се представя като жертва.
Той не се колебае да критикува чернокожите, както аз не се колебая да го правя с турците в Германия. Така например, в продължение на десетилетия турските организации предпочитаха да се занимават с политическата ситуация в Турция.
Ако се бяха занимавали малко повече с образованието на децата си в Германия, сега нямаше да сме в това положение", казва Йоздемир.
Той стана първият политик от турски произход, избран в Бундестага през 1994 г., след като две години преди това получи германско гражданство. По това време той е на 29 години.
В момента, местният парламент в Берлин има 11 депутати от чужд произход от общо 149. Все още не може да става дума за реално представителство на културното разнообразие в германската столица.
Хаед Сали обаче смята, че нещата се подобряват. Роден в палестинските територии, той пристига през 1983 в Берлин и от 2006 г. заседава в местния парламент:
"В началото ми беше трудно да бъда приет в партията, но днес ръководя СПД в Берлин-Шпандау. Това е район с 250 000 жители.
В Шьонеберг, социалдемократите се ръководят от жена от турски произход. Малко по малко, многообразието се превръща в нещо нормално за Берлин."
На федерално ниво, в Бундестага има само 11 депутати от чужд произход. Това е съвсем малко, но все пак е доста по-добре от повечето съседи на Германия.
Фактът обаче, че Джем Йоздемир предизвика толкова голям интерес показва, че все още е изключение.
В Италия е все още голяма рядкост да се срещне човек с чужд произход на министерски пост, защото представителите на малцинствата тепърва започват да се появяват на политическата сцена.
През април тази година в италианския парламент влезе първият чернокож депутат, Жан-Леонар Туади, избран с листата на центристката партия "Италия на ценностите".
След това обаче той премина в лявоцентристката Демократическа партия. Преди да бъде избран в парламента, Туади е бил заместник-отговорник по въпросите на сигурността в кметството на Рим по времето на Валтер Велтрони.
Съвсем малко не достигна по време на последните парламентарни избори на Диана Павлович, ромка от сръбски произход, да стана депутат.
Тя бе на много предна позиция в листата на левицата, но партията й така и така не успя да изпрати свой представител.
Представителите на малцинствата в италианската политика се броят на пръстите, но трябва да се има предвид, че историята на имигрантите в Италия е сравнително млада.
У нас темата за участието на малцинствата в политика като че ли се изчерпва с политическото представителство на Движението за права и свободи в управляващата тройна коалиция.
Макар официално да се дистанцира от определението "етническа", партията на Ахмед Доган, е приемана като такава. С прякото си участие във властта на всички нива ДПС гарантира, че българските турци са субект на политиката.
Техният брой общински съветници след последните местни избори през 2007 г. е внушителен - 200, а кметовете на общини са над 200. Младежката организация на партията на Доган е най-голямата в страната и наброява 22 хиляди членове. Това е изворът на кадри на партията за изпълнителната и законодателната власт.
В общинските и областните администрации, законодателната и изпълнителната власт около 70% от кадрите на ДПС са млади хора. Като партия ДПС се развива, печели, но и губи.
За такъв политически субект не може се смята другото голямо малцинство, ромското, което се чувства изолирано. Повечето български партии приемат роми за свои членове, но не може и да става дума за ромско ДПС.
Политически фигури от ромските партии предпочитат да се явяват по време на избори в листите на някоя от националните партии. А партиите включват в листите си кандидати от ромски произход, за да си осигурят гласовете на общността.
На последните избори за пореден път ромите като избиратели предпочетоха да изтъргуват гласа си, вместо да подкрепят някой от своите кандидати.
Според зам.-директора на ромския образователен фонд в Будапеща Румян Русинов ромите са развили добре граждански структури, но това не може да компенсира липсата на участието им в политиката.
Русинов е съветник на премиера Станишев по въпросите на ромската интеграция и заедно с лидера на младежкото ДПС Корман Исмаилов участваха в телевизионен дебат: "Можем ли да преодолеем предразсъдъците и готови ли сме за ром или турчин държавен глава?"
Дебатът, разбира се, бе провокиран от американските избори. Хората от публиката в студиото демонстрираха показна толерантност. По-интересно е дали при явен кандидат от етническо малцинство наистина биха дали гласа си за такъв политик.
