О сновният въпрос, който витае в обществото е имали обръч от фирми около ДПС и кой колко дава за правото си на участие. По този повод в словото си пред Шестата конференция на движението в НДК лидерът Ахмед Доган заяви, че всеки предприемач, който инвестира в регионите, виртуално може да се причисли като част от обръча на ДПС.
"За ДПС създаването на условия за развитие на бизнеса беше и си остава жизненоважен проблем. Защото инвестиционната дейност по регионите е пряко свързан с политиката за увеличаване на доходите на избирателите ни. Всеки предприемач, който споделя тази философия, виртуално може да се причисли като част от обръча на ДПС".
"Обръчът като такъв за по-малко от една година се самодоказа, че като политическо клише е безспорна находка, защото вече се екстраполира върху всички сфери на обществения живот. Например, ако от една каца или бъчва махнеш само един обръч - тя протича и започва да се руши във времето. Следователно обръчът създава стабилност и сигурност на всяка система, включително и на медийната, която по определение уж е "най-независимата", разбира се, понякога по изключение, зависи само от себе си", каза Доган.
В България "обръчът" се появи на бял свят преди пет-шест години като противодействие на две основни причини.
Първата е свързана със създаването на адекватен контрапункт на олигархизма в политическия живот на страната. Втората е следствие на преодоляването на умората от дългото очакване на т.нар. "стратегически инвеститори", и най-вече с осъзнаването на сакралната истина "Господ помага само на онези, които сами си вършат работата", заяви лидерът на ДПС.
За разлика от олигархизма, "обръчът", като формат и структура, възниква и се развива заедно с демократичното (отворено) общество, пазарната икономика и на конкуренцията в нея. Най-важният генератор на мотивация при "обръча" е ефективната инвестиционна дейност.
Особено в частта на нейната иновативна стратегия. Тук няма нужда от корупционни схеми, спекулативни сделки или от прикриване на данъци. Защото всеки уважаващ себе си обръч е достатъчно ресурсно обезпечен и по правило работи на светло, посочи Доган.
Според него визията за бъдещето в различни измерения обединява политиците и бизнесмените в една аура, без която не може да се прави нито сериозна политика, нито значима инвестиция.
Модерният умерен национализъм от функция само на миналото се превръща в стратегическа програма
за развитие на България в ЕС, заяви още в словото си лидерът на ДПС. По думите на Доган само в този контекст може да се моделира и развитието на българския етнически модел от етнополитически в етносоциален. Той посочи, че през последните пет-шест години винаги е подчертавал необходимостта от модерен и умерен, просветен, български национализъм в рамките на европейската общност.
Доган отбеляза, че във връзка с процеса на разширяване на ЕС се очертават две тенденции, но все още няма индикация коя от тях ще се превърне в доминираща стратегия за развитие на съюза.
По думите му едната тенденция е свързана с хоризонталното разширяване, а другата е за задълбочаване до базовата ценностна система, свързана с европейската идентичност.
Според Доган двете тенденции трябва да се анализират внимателно от българските политици, "защото тези привидно абстрактни и метафизични въпроси ни засягат толкова много, че от характера на позиционирането ни в тях ще зависят почти всичките ни жизнени и духовни параметри".
Когато се говори за криза на евроидентичността във връзка с евроинтеграционния процес, трябва да се има предвид, че става въпрос за "криза на толерантността", отбеляза Доган.
Според него европейското разбиране на толерантността като търпимост и поносимост на различието и другостта, главно в религиозно-политически смисъл, вече не върши работа.
