"Управляващи, ще се загрижите ли за инфлацията?", е озаглавен коментарът в "Труд". Поводът е неочаквано високата инфлация за февруари според данните на Националния статистически институт.
Има силни и доста основателни подозрения, пише икономистът Александър Божков, за картелни споразумения между производителите и търговците на земеделски продукти, които бързат да се залепят за някакви средни европейски цени на своите продукти.
Трудно изнасят в Европа, защото качеството им не е добро, така че трябва да продават тук. А тук могат да се разберат да вдигат цените единодушно и едновременно, защото държавните органи, които би трябвало да не допускат това, или са безпомощно некадърни, или са успешно корумпирани.
Без съмнение всички тези елементи допринасят за нарастването на цените на земеделските продукти, оттам на хранителните стоки, оттам се напомпва и инфлацията.
"Как министрите прахосаха бюджетния излишък", коментира "Сега", като се позовава на конкретни факти и цифри.
В края на миналата година правителството обяви, че ще изразходва спешно бюджетния излишък за важни народополезни дела - за градеж на инфраструктура и за изпълнение на неотлажни задачи, произтичащи от членството в ЕС.
Мнозинството в парламента разреши на кабинета "Станишев" да усвои 1 380 522 000 лв. Част от колосалната сума наистина бе изразходвана "по предназначение".
Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" например набързо намести 240 млн. лв. за шосета и улици точно преди темата "конфликт на братски и други интереси" да стане болезнено актуална.
Други траншове от излишъка обаче са избягали далеч от разрешеното от парламента разпределение. Надвзетите ни данъци са отишли за нови клозети, дограма в селски училища, за евтини почивки за военните, за картечни пистолети и канцеларски материали за МВР.
Това става ясно от справките на отделните министерства, предоставени по искане на депутати от опозицията. Някои министри са били нахално пестеливи в отговорите си, други са се опитвали да хитруват.
Но и от беглата информация става ясно, че милиони левове са просто "прахосани".
"Нобелова награда за номера с излишъка", е анализът в "Монитор".
Припомня се, че бюджетният излишък миналата година е над 2 млрд. лв. Това на практика означава, че държавата чрез данъчно осигурителния си механизъм е иззела над 2 млрд. лв. повече от данъкоплатците си.
Ако парите бяха останали при хората или фирмите, които са ги изработили, те щяха да имат поле за харч, но и за предприемачество.
Това означава, че с част от парите ще разширяват дупката в платежния баланс, купувайки вносни стоки. Но с другата част ще развиват бизнеса си, като произвеждат по-качествени продукти и услуги, с които пък ще свият дупката.
Като депозира излишъка във фискалния резерв държавата постъпва като най-лош стопанин. Тези пари почти веднага се превръщат в германски и американски ценни книжа.
Нашите пари отиват по волята на държавата да финансират икономиките на Германия и САЩ. И това ако не е достойно за Нобелова награда по икономика, възкликва авторът.
"Няма място за национален референдум за тръбата", цитира "Дума" изявление на Петър Димитров, министър на икономиката и енергетиката.
Няма място за национален референдум по проекта Бургас-Александруполис, след като вече има решение на парламента. Така Димитров коментира искането на опозицията за провеждане на национално допитване по въпроса.
Всички големи енергийни проекти са подкрепяни от българското население. На всеки 6 месеца Министерството на икономиката и енергетиката прави социологическо проучване сред населението във връзка с най-сериозните икономически въпроси.
Повече от 50% от анкетираните подкрепят нефтопровода Бургас-Алесандруполис. Против са 22% . Димитров допълни, че според проучването 57% от българите одобряват увеличението на вноса на енергийни суровини от Русия, а 22% са против.
