Този град на река Дунав лежи някъде между отчаянието на румънския Фулгу и оптимизма на унгарския Хевес. Той е пълен с хора като Емилия Илиева, чиято работа в производството се стопила, след като комунистическите управляващи били свалени от власт през 1989 г. Сега 55-годишната жена си изкарва препитанието с изгаряща гърлото домашна сливова ракия. Тя я продава в употребявани пластмасови бутилки от "Спрайт" за около 1,5 долара литъра. Бизнесът върви бавно, а и Илиева не е кой знае каква търговка - седи по шест часа дневно на улицата, с бутилките до краката си, обути в чехли. Но тя излиза на улицата седмици наред, разчитайки само на себе си.
Историята си играе с живота й постоянно. Баща й избягал в Америка през 1951 г., а тя и останалите членове на фамилията останали. Били изселени принудително от селото си към Видин през 1954 г. като част от индустриализацията. Илиева започнала работа като ОТК в един завод. След падането на комунизма трябвало да започне отначало.
Надеждата ми за ЕС, казва тя, е да научи България как да управлява икономиката си, тъй като с изучаването на капитализма ние все още сме начинаещи.
Следващият герой на репортажа от Видин е 50-годишният Любен Тодоров, бивш работник във "Видахим". Общо 9000 души там произвеждали 1,2 млн. автомобилни гуми месечно и 14 000 тона изкуствени влакна, обяснява вестникът, но заводът се предал пред конкуренцията на Запада през 1999 г. и останалата дотогава работна сила (намаляла до 4000 души) била съкратена. Бившият работник разказал пред журналиста, че преди в деня за заплати винаги празнували с бира и "Джони Уокър", но откакто дошла демокрацията, не е стъпвал в ресторант. Той дори показва на репортера съдържанието на хладилника си - буркан конфитюр и две яйца.
Затворени са и заводи за метални части, мебели и цигари, пише "Уошингтън поуст" и добавя, че населението е намаляло от 75 000 през 1989 г. до 55 000 души. Но Видин вече чувства ползата от европарите за инфраструктура, разказва изданието.
Градът, основан по римско време преди 1700 години се ползва с благосклонността на съдбата, тъй като лежи на "Коридор 4", транспортната връзка на Турция с ЕС. Европейският съюз финансира тук мост над синьо-зеления Дунав за 200 млн. долара; изграждането наскоро започна. Вестникът описва и съживяването на старите квартали с кафенета и ресторанти и цитира кмета на града, според когото през следващите години мостът ще създаде хиляди работни места. За него няма значение, че България си остава една от най-неподготвените кандидатки за членство в ЕС, пише изданието, като не пропуска да отбележи 20-те процента безработица и средната заплата около 100 долара. Това, което има значение, е надеждата, заключава "Уошингтон поуст".
