Учени от Принстънския и Мичиганския университети предполагат, че микроорганизмите, от които се е развил животът на Земята, вече са били тук при формирането на Слънчевата система.
Те са били пренесени от космически скали, консервирали в замразено състояние своя товар от малки астронавти чак до формирането на планетите и възникването на подходящи условия за тяхното пробуждане и разпространение, направило възможна еволюцията от микроорганизмите до човека.
Изглежда началото е било далеч по-просто, отколкото може да се очаква. Въпросите обаче остават:
- Дали първата жива клетка, състояща се от органични молекули, се е образувала тук, на Земята?
- А може би подобно на прашец, носен от пролетния вятър, космическите бури разпространяват живота от свят на свят, позволявайки му да пусне корени и разцъфне на подходящите за това места?
- Ако е така, как все пак този свят е възникнал първоначално?
450 години пр.н.е. древногръцкият философ Анаксагор от Йония вярвал, че всяко живо същество е произлязло от точно определени семена на живота. Днес представата ни за тези семена е доста по-сложна.
Философът не е могъл да проникне отвъд простото наблюдение на пъпките на растението, цветовете на дървото, влечугото, жужащото насекомо, бягащото животно или ходещия човек.
Нямало е как да отчете ролята на природни явления като звука, вятъра, дъгата, земетресенията, слънчевите и лунните затъмнения.
Мислейки изненадващо напредничаво за времето си обаче, Анаксагор е можел само да се досеща за подробностите на идеята си.
Около 2300 години по-късно, в първата половина на XIX век, шведският химик Якоб Берзелиус доказва, че в определени метеорити, паднали от небето, има въглеродни примеси.
Самият Берзелиус обаче настоявал, че тези примеси са със земен произход. Въпреки това откритието му е принос към теориите на по-късни мислители, като лекаря Х.Е. Ричтър и физика Лорд Келвин.
Терминът "панспермия" за първи път е използван от Херман фон Хелмхолц през 1879 г. Но значително по-късно, едва през 1908 г., друг шведски химик, нобеловият лауреат за 1903 г. Свантe Арениус, популяризирал концепцията за космическия произход на живота.
Може би е изненадващо, но тази теория е основана на хипотезата, че микроорганизмите представляват слънчеви клетки, съдържащи се в излъчването на Слънцето и другите звезди, а не във въглеродните примеси на каменните метеорити!
Твърдението, че прости форми на живот пътуват в изхвърлени от други светове скални отломъци, изстреляни от повърхността на някоя далечна планета при сблъсъка й с голямо космическо тяло, е в основата на т.нар. "литопанспермия".
Такава хипотеза има много предимства - прости форми на живот често се срещат дори в минерални хранилища на Земята, закътани в необитаеми местности.
Световете като нашия собствен или като Марс понякога се сблъскват с астероиди или комети, достатъчно големи, за да предизвикат изхвърляне в космоса на скални отломъци от съответната планета.
Съдържащите се в тези отломъци минерали могат да предпазят микроорганизмите от сътресенията и радиацията, свързани с образуваните от сблъсъка кратери, а също и от силната слънчева радиация по време на блуждаенето им из космоса.
Най-издръжливите форми на живот дори са в състояние да оцелеят в студен вакуум с температура, близка до нулата! Това е възможно, тъй като химичните процеси в тях могат да спрат, а биологичната им структура - да остане непокътната и подлежаща на съживяване и възпроизводство при благоприятни условия.
Всъщност няколко случая на такива изхвърлени в далечния космос и достигнали до Земята скални отломъка вече са потвърдени на базата на научен анализ.
Каменните метеорити могат да съдържат някои доста замърсени примеси от органична материя (във въглеродните им пластове се срещат аминови и карболови киселини).
Вкаменени останки от повърхността на Марс (въпреки че съдържат само неорганични вещества) са притежание на някои институции, сред които и НАСА.
Литопанспермията изглежда многообещаваща, макар че подобни концепции могат да обяснят начина, по който са достигнали до Земята само най-простите форми на живот, но не и първоначалния им произход.
В статия, озаглавена "Литопанспермията при формирането на звездните клъстери", публикувана на 29 април, космологът Фред Ц. Адамс от Мичиганския университетски център по теоретична физика и Дейвид Спърджъл от департамента по астрофизични науки на Принстънския университет обсъждат вероятността за разпространението на живи микроорганизми сред ранните звездни клъстери.
Според тях предходните изследвания са се основавали на хипотезата, че скалните отломъци, пренасящи живи микроорганизми и обикновено тежащи над 10 кг, играят роля при разпространението на живота в изолирани планетарни системи. Оттук авторите им предполагали, че трансферът от една планетарна система в друга - както метеоритният, така и биологичният - е с изключително ниска интензивност.
Не било отчетено обаче, че с усложняването на средата интензивността на трансфера расте. Освен това, като се сравнят скоростта на образуването на планетите и средната продължителност на живота на звездите в съответния клъстер за период от 20-30 млн. години, може да се допусне, че съществува голяма вероятност отломки от формиращи се планети да преминат от една слънчева система в друга.
"Младите звездни клъстери създават благоприятна среда за трансфер на скални отломъци от една слънчева система в друга. При това, ако в някоя от тях има подходящи условия за живот, в много други системи на клъстера биха могли да се разпространят скални отломъци с живи микроорганизми", заключават авторите на статията.
