З аблатените райони са основен източник на естествени емисии на метан, за разлика от горските пожари, които имат малка роля при отделянето на този газ с парников ефект, отбелязва изследване върху глобалното затопляне в списание "Нейчър".
Екип от учени от института "Алфред Вегенер" в Бремерхафен, Германия, и лабораторията по гласиология и геофизика на околната среда в Гренобъл, Франция, достигнаха до този извод, анализирайки проби на лед от 18 000 до 11 5000 г. пр. н. е.
Пожарите имат съвсем малка роля върху емисиите на метан в този времеви мащаб, което поставя акцента върху заблатените райони, твърди един от авторите на изследването Жером Шапела.
По време на 6000-годишния период на затопляне емисиите на метан от горските пожари са останали постоянна величина, докато тези от заблатените райони почти са се удвоили.
Изследването на разглеждания период позволява да се покаже, че "заблатените райони имат много по-голямо влияние от горенето на биомаси за затоплянето на климата", обяснява френският учен.
Големите блата са разположени предимно в Западен Сибир, където има "много богати на органична материя зони, които се топят", както и "целия индонезийски пояс, повлиян от индийските мусони и амазонския басейн", уточнява Шапела.
Освен естествените източници на метан, отделян в атмосферата, натрупването на този газ е свързано и с извличането на въглища, отделянето на газове от преживните животни, газовата и петролната индустрия и разграждането на органични отпадъци в открити сметища.
В статията, публикувана в месечното издание "Рьошерш", трима френски експерти, сред които и климатологът Ерве Льо Трю от Междуправителствената група експерти по развитието на климата, алармират за силно подценяваната роля на метана за затоплянето на климата.
