Старческите домове

Н е е лесно да се изпълни със смисъл монотонния живот в един старчески дом. Такава задача са си поставили хората от асоциацията "Paroles de chien". Те редовно пращат свои доброволци заедно с техните кучета в болниците и старческите домове.

Алис от Париж е доброволка и на всеки две седмици идва на посещение в дома "Maison de parents", където са настанени около сто пенсионери, някои от които страдат от болестта Алцхаймер.

Когато пристигне Скарлет - кучето на Алис, лицата грейват.

"Скарлет е на четири и половина години и идва тук вече повече от година. Винаги сме заедно. За да върши това, кучето първо минава тест. Проверката изисква да се установи дали то е социално, спокойно, дали изпълнява основни заповеди.

След това самите ние преминаваме през обучение заедно с кучетата. Учат ни как да се държим в такава институция", разказва Алис.

Според нея кучетата носят радост на старите хора, защото те галят и гушкат животните, а такъв контакт им липсва.

Във Великобритания се доверяват на терапевтичната музика. Кралската здравна система NHS дори създаде Съвет за музиката в болниците. Оказва се, че британците са пионери в тази област, защото този съвет съществува вече 50 години.

През 1948 г. Великобритания, която е в еуфория след победата във Втората световна война, издига на власт едно от най-прогресивните си правителства, начело с лейбъриста Клемънт Атли.

Сред първите решения на този кабинет е създаването на система за общественото здраве - безплатно и достъпно за всички. В началото в системата работят доброволци.

Още тогава болниците са превърнати в концертни зали и през същата 1948-а се ражда и Съветът за музика в болниците.

Миналата година под егидата на асоциацията са изнесени 4 хил. концерта и рецитали - от попмузика до класика, фолклор и джаз.

Проблемът на тази хубава идея е, че липсват пари.

Старческите домове у нас не достигат, възрастните хора, настанени в тях, живеят от скромно по-скромно. Повечето не са богати и разчитат на пенсията си, голяма част от която отива за наема и храната в дома, и дори не могат да си позволят да си купуват книги или вестници.

Най-евтиното развлечение е телевизията. "Телевизорът работи без да спира. Събитие е, ако в домовете има посещения на външни хора", разказва г-жа Николова от Червения кръст, която навестява някои от домовете.

Чести гости на домовете са представители на адвентистката църква, които освен библии, раздават и сладкиши. На места от персонала полагат усилия да се направят живота на обитателите по-интересен и задушевен, тъй като повечето от живеещите там са самотници.

Най-често им организират концерти. В някои от домовете се организират литературни четения. По-големите заведения като това в столичния квартал "Дървеница" разполагат и със собствена библиотека.

Често инициаторите за разнообразяване на живота на старите хора са женски и неправителствени организации. С тяхна помощ се организират чествания на празници като Лазаровден или Първи март.

В частните старчески пансиони животът не е по-различен, само битовите условия са по-комфортни.

За най-луксозен минава пансионът "Св. Богородица" в Бояна, където се правят всичко необходимо хората да се чувстват добре. Дом "Уют" в Божурище си е спечелил славата с нестандартните за нашите условия услуги. Управителката прави възможното хората в дома да живеят пълноценен социален живот - организира екскурзии, посещения на ресторанти и пр.