Д ончо Цончев получава голямата награда за литература на Софийския университет. Тържествената церемония по връчването на отличието е на 14 декември в аулата на СУ.
С приза, който се дава от 1999 г., досега са удостояване Вера Мутафчиева, Борис Христов, Йордан Радичков, Ивайло Петров, Константин Павлов, Антон Дончев, Валери Петров и Георги Мишев.
Лауреаът е роден на 27 юли 1933 г. в град Левски. Завършва геология в СУ 1959). Бил е зидар (1951-1953), геолог в Родопите и Странджа (1959-1963), учител в София (1963-1966), геолог в Министерството на горите (1966-1968), завеждащ редакция в изд. "Народна младеж" (1968-1970), заместник-главен редактор на "Профиздат" (1970-1973), завеждащ отдел "Българска литература" (1973-1989) в сп. "Съвременник", директор на сп. "Лов и риболов" (от 1989), основател и директор на в. "Наслука" (от 1991).
Публикува в периодиката от 1956 г. Неговите герои - спортисти, геолози, рибари, ловци, работници - са свързани пряко с начина му на живот. Пише за природата и света на животните, както и детско-юношеска проза.
Автор е на разкази, новели, повести, драми, по-важните от които са: "Мъже без вратовръзки" (1966), "Роман на колелета" (1970; 1974), "Червени слонове" (1970), "Опасни типове" (1971), "Почти любовна история" (1972), "Принцовете" (1976; 1991), "Ако можехме да ги чуем" (1977), "Звезден прах" (1981), "Къщата на песните" (1985), романовата трилогия "Жълтата къща" (1982-1986), "Дневникът на един геолог" (1989), "Циганинът" (1991), "Ние, децата на голямата лъжа" (1992).
Произведенията на Дончо Цончева се преведени на повече от 20 езика.
