Т ъргът за АЕЦ "Белене" бе нечестен и предопределен в полза на руската страна.
Екоминистерството обяви, че е съгласно да се построи мощност от 2000 МВ с леководни реактори. НЕК обаче обяви търг само за реактори ВВЕР, с което западните реактори бяха изключени. А руските ВВЕР са само около една шеста от леководните реактори в света.
Построяване на два ВВЕР-1000 ще усили още повече енергийната ни зависимост от Русия, която и без това е прекалено голяма. И това става във време, когато Русия демонстрира, че все по-активно ще използва износа на енергоресурси за политически цели.
Не случайно след решението на НЕК в Русия бе обявено, че руската ядрена енергетика е направила стратегически пробив в Европа.
По принцип всички нови многомилиардни проекти крият големи рискове от нарастване на времето за реализиране и раздуване на разходите.
Изследване на U.S. Rand Corporation заключава, че само един от три такива проекти успява да постигне планираните ползи. (Merrow, Edward W., Understanding the Outcomes of Megaprojects: A Quantitative Analysis of Very Large Civilian Projects, RAND Corporation.).
Беше обявено, че разходите за двата блока са 4 млр Евро - на горната граница на първоначално обявените 2,6 - 4 млрд Евро. Опитът показва, че реалната стойност на АЕЦ винаги е много по-висока от планираната.
Например U.S. DOE в "An Analysis of Nuclear Power Plant Construction Costs" отчита, че за 75 от реакторите на САЩ планираните разходи са били $45 млрд (стойност на долара от 1990 год.), а реалните са стигнали $145 млрд.
Крайната стойност на проекта "Белене" ще е много по-голяма от 4 млрд. евро поради следните фактори:
1. По време на строителството и монтажа по заемите ще се натрупват лихвени задължения. При заеми за 4 млрд. евро и лихви от порядъка на 9-10 %, за 5-6 години финансовите задължения ще нараснат с минимум 1 млрд. евро.
2. Предстоят огромни разходи за изграждане инфраструктурата на площадката. Например до Белене сега има само един 20 кV електропровод, а трябва да се изградят няколкостотин км далекопроводи 110 и 220 кV и вероятно една подстанция, които с останалите разходи ще надминат половин млрд. евро. Тези разходи, както и разходите за изграждане на резервни мощности, вероятно ще бъдат отнесени към други проекти на НЕК.
3. По оскъдната достъпна информация досега НЕК вече е сключила договори с консултантите си от порядъка на 300 млн. евро или повече.
4. Не е ясно дали е включено първото зареждане на реакторите, което ще струва около 200 млн. евро и т.н.
5. Корупционните фактори допълнително ще раздуят разходите.
С отчитане на всичко това крайната стойност на проекта при сравнително благоприятни фактори ще достигне порядъка от 6 млрд. евро. По отношение на собствеността правителството казва, че може да предостави 49 % на стратегически инвеститор. Излиза, че намерението е единият блок да е чужда собственост.
Ако геополитическите и енергийните интереси на Русия и Италия, от които страни са някои от потенциалните инвеститори, оправдават такова решение, кой може да отговори какъв е нашият интерес единият блок да е чужда собственост, тоест чистият продукт да отива в друга страна, а радиоактивните изхвърляния, радиоактивните отпадъци и отработеното гориво да остават у нас.
Да не говорим за риска от тежка авария и отговорността за причинените щети в този случай. Тоест правителството като че ли само превръща страната в колониална държавица. От тази гледна точка строителството на втория реактор изглежда опасно, абсолютно ненужно и води до неоправдани екологични рискове.
За разлика от всички подобни проекти в света освен това финансовият модел на проекта "Белене" и досега е съвършено неясен. НЕК не разполага с такива огромни средства и трябва да взема заеми.
По принцип обаче всички финансови институции са предпазливи, когато става въпрос за финансиране на АЕЦ, защото аварията в АЕЦ "Три майл айлънд" през 1979 г. показа как за 90 минути активи за над 2 млрд. долара изчезват, а възникват разходи за над 1 млрд. долара за почистване на последствията.
Затова самото намерение на НЕК да строи АЕЦ доведе до понижаване на кредитния й рейтинг и цената (лихвите) на заемите ще са по-високи.
Държавни гаранции по заемите няма да могат да се дават, защото пазарните правила в ЕС не позволяват каквато и да е форма на държавна подкрепа.
Преди година президентът Георги Първанов призова балканските страни да се включат в проекта "Белене". Оттогава досега никой не е проявил интерес. Нито един частен инвеститор не е заявил намерение за финансиране, което ясно показва, че проектът не е атрактивен икономически. Нещо повече - досега нито една уважавана финансова институция, не е обявила, че ще участвува във финансирането.
Напротив, авторитетни немски банки наскоро обявиха, че нямат интерес към проекта. Ако инвеститорът е руската "Газпром", Русия ще е и проектант по проекта, ще доставя почти цялото оборудване, ще доставя ядреното гориво и резервните части и ще преработва отработеното ядрено гориво.
Това ще е най-неблагоприятният сценарий, защото такъв монополист не може да бъде заставен да се държи в изгода на потребителите и на държавата.
Обявената себестойност от 3.6-3.7 евроцента за квтч. е нереално ниска и е в противоречие с оценките на авторитетни институции. За новите АЕЦ Масачузетският Технологичен Институт дава 6.7 ам. цента/квтч., а прогнозите на BNFL и British Energy са за 4.8 - 6.4 ам.цента/квтч. (стойността на долара и еврото е приблизително еднаква).
Посочената от "Атомстройекспорт" себестойност може да се достигна при:
- срок на изграждане до 60 месеца (за АЕЦ"Белене" той е по-висок)
- начални разходи под 2000 долара/квтч.(за АЕЦ "Белене" са по-високи)
- лихви по заемите 5-8% (за АЕЦ "Белене" ще са по-големи)
- 80-90 % средногодишна използваемост на реакторите след пуска (през последните години около 70% е използваемостта на 5- ти и 6-ти блок на АЕЦ "Козлодуй"; за АЕЦ "Белене" не е реално да се залага по-висока стойност, поне не заради ниската консумация на електроенергия в страната през лятото).
Около 60% от пълната себестойност на електроенергията от АЕЦ обикновено е за изплащане на началните инвестиции, а останалите - за експлоатационните разходи.
Експлоатационните разходи на АЕЦ "Козлодуй" са 2.1 - 2.2 евроцента/квтч. Залагането на почти двойно по-ниска стойност за АЕЦ "Белене" е напълно безпочвено.
Друг е въпросът, че сегашните разходи на АЕЦ "Козлодуй" са с около 35% повече от тези на американските реактори и доста повече от тези на френските реактори. На базата на световния и българския опит пълната себестойност на електроенергията от АЕЦ "Белене" ще бъде 5-6 евроцента/квтч.
Участието на българските поиздпълнители освен това ще е много по-малко от обявяваните в момента поръчки за около 1.2 млрд. евро. Българските фирми не произвеждат оборудване за реакторно-турбинната част.
В конвенционалната част евентуално могат да се използват електродвигатели, помпи, кабели, тръби. Редица фирми могат да предоставят инженерингови услуги, но ограничени, защото всички основни изследвания на безопасността са извършени.
Български фирми могат да извършат проектиране на някои спомагателни съоръжения. Основните дейности, в които те ще участват са строителството и монтажа на блоковете.
Българските строително-монтажни фирми, които построиха 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ "Козлодуй" обаче не съществуват, поради което строително монтажната организация ще е руска. Българските фирми ще осигуряват местна работна ръка със заплащане, обусловено от това в страната.
Ако предположим, че общо 5-6 хил. души са изцяло наети в продължение на 5.5-6 години при общи разходи 3000 лв/месец за работодателя, общото участие на българските фирми в проектирането, инженеринга, строителството и монтажа ще е 500-600 млн. евро.
В този смисъл обещанията за усвояване на 30% от 4 милиардните разходи от български подизпълнители не са реални и могат да се разбират като вид гаранция, че за определени фирми ще се осигурят фиктивни тлъсти поръчки. Естествено за сметка на крайните потребители.
Сравнително по-големи възможности за българските фирми има при проектирането и изпълнението на далекопроводите и инфраструктурата на площадката.
