Несигурната трудова заетост

П римери за несигурност на работното място в Европа има много, но един от най-фрапантните е Беларус. От 2004 г. режимът на Александър Лукашенко чисто и просто премахна постоянните договори за работа и наложи единствено договорите за временно назначаване.

Това странно изключение от европейските практики си има своето обяснение и то е - упражняването на политически контрол. Никой обаче не смее да се оплаква от страх, че ще бъде уволнен.

Това е и най-добрият начин за контрол на населението в тоталитарна страна като Беларус, споделя Марина Раклей, журналист от информационната агенция "Белапан".

"Наследили сме всичко от Съветския съюз. Проблемът в страни като Беларус е, че всичко зависи от твоята лоялност към властите. Ако не си достатъчно лоялен няма да продължат договора ти...", казва тя.

Освен че белорусите не смеят да протестират, няма и кой да ги защити, защото през 2001 г. Федерацията на синдикатите в Беларус стана отново официален синдикат на държавата, както по съветско време. Във федерацията членуват 4,5 млн. души (от 10 млн. жители на страната), което прави над 90 % синдикално участие за работещите.

За Федерацията на синдикатите може да се каже, че представлява нещо като придатък към Министерството на труда, а за това говори и зрелищната й централа, която се издига в сърцето на Минск.

Все пак остават и няколко малки независими синдикати, които не са формално забранени, но нямат нищо общи с размерите на официалния профсъюз.

Бюрото на синдиката на работниците от електрониката например се намира в мазето на жилищен блок в крайните квартали на Минск.

От една страна работещите не смеят да се обръщат към синдикатите, а от друга, дейността на независимите синдикатите се възпрепятства по всякакъв начин, включително и с пряк натиск върху синдикалните дейци.

Трудовото законодателство в Беларус е сравнявано с крепостната система, тъй като работещите нямат право да прекратяват договорите си преди изтичането му, но в същото време работодателят може да уволнява във всеки един момент.

Примерът с Беларус няма аналог в Европа. Това обаче не означава, че в други страни не се водят дебати за сигурността на работното място.

В Португалия вече е предприета реформа на Трудовия кодекс заради прекомерното използване на така наречените "зелени разписки". Колкото и да е странно обаче става дума за синя фактура, която се дава срещу извършена услуга от независим изпълнител.

Тази система се появява през 80-те години покрай присъединяването към ЕС и бума на услугите. Зелените разписки представляват ефикасен инструмент за либералните професии, но постепенно те започнаха да бъдат използвани и в други сектори, за заплащане на персонала в ресторантите, на работещите в супермаркетите и т.н.

По този начин работодателите избягват данъците и не плащат осигуровки. Работещият обаче няма никаква сигурност и не ползва полагаемата му се отпуска. Парадоксалното е, че държавата се оказва най-големият работодател по системата на "зелените разписки"...

Трудовият договор у нас се смята, че осигурява сигурност на работното място, но вече се лансира идеята за създаване на агенции за временна заетост.

Дори самият Кодекс на труда предполага временна трудова заетост. В Кодекса не съществуват ограничения за сключване на трудов договор за работа на непълен работен ден, както и за заплащане според броя на отработените часове и дни.

Трудовият кодекс дори позволя сключване на договор за пет работни дни в месеца или 40 часа. Най-голяма нужда от почасова работа имат студентите, но тя не е масова практика за България, защото се смята за несигурна.

Студентското бюро по труда предлага оферти за работа, която не изисква специална квалификация, но с която студентите понякога изкарват добри пари - например разлепвач на плакати може да си докара 300 лв. за три дни.

Предложенията за временна работа за предимно за нощна смяна, както и за брокери на гъвкаво работно време.

При почасовата работа за портиери и пазачи има дежурства. За 12-часово дежурство веднъж на три дни заплатата е от 160 до 260 лева, което не е добър финансов стимул. Проблем са многото формалности при обявите за работа, свързани с временната заетост.

В някои от обявите условието е кандидатът да посети семинар или да прати сума пари като входна такса. При това офертите обикновено не са привлекателни, а и не носят точки за трудов стаж.

Временната работа не е добър вариант за страна като България, в която хората разчитат на пенсия. Липсата на кадри в стратегически отрасли като туризма обаче налага промяна, защото в противен случай може да се провали летния сезон.

Това са мотиви на депутата от БНС Румен Ангелов да предложи законопроект за промени в сферата на пазара на труда. Конкретно той предлага да бъдат създадени агенции за временна заетост.

Ангелов вижда алтернатива в използването на добрите практики от САЩ, Англия, Холандия, Германия и Франция, където агенциите за временна заетост облекчават разходите на държавата и на работодателите, като са поели изцяло ангажимента по набирането и обучението на кадрите в отделните сектори на икономиката.

Смисълът на новите структури се съдържа в това, че при нужда на работодател от екип, работник или служител за определено време той би имал възможност да ползва услугите на този вид агенции, които поемат ангажимент за подготовката за подготовката и реализацията на кадрите.

Агенциите за временна заетост ще имат банка от кадри и ги предлагат на фирми, които изпитват нужда от временно наемане на хора. Инициаторът на законопроекта смята, че той ще доведе до тласък на пазара на труда.