Р едки библиографски издания са един от главните акценти в изложбата "Дарението", която беше открита днес в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий".
Изложбата е първи етап от представянето на завещаното на България наследство на зам.-директора на библиотеката при офисите на ООН в Женева Теодор Димитров (1932-2002), което съдържа 45 390 единици.
(виж фотогалерия от изложбата)
То е разпределено между няколко институции и тепърва предстои тяхното пълно описване, оценка и реставрация.
Колекцията беше докарана в началото на годината от Женева с пет тира, а след това няколко месеца я обработваха служители на Народната библиотека "Св. Кирил и Методий", музейни работници и изкуствоведи.
Това са статуетки и пластики от Югоизточна Азия, Африка и Западна Европа, картини, литографски материали, картини на Марк Шагал, Златю Бояджиев (от първия му период) и Дечко Узунов, военна колекция, свързана с Руско-турската и Наполеоновите войни, архиви на ООН, полилеи, сервизи, часовници, мебели...
Има уникати - например, копие на Гутенберговата библия и петтомно издание на енциклопедия от 1776 г., художествена и научна литература, книги за Македония, някои издадени от самия колекционер.
Издал е няколко книги. Пише за Македония, има и изследване за живота и дейността на американския кореспондент Дженюариъс Макгахан по време на Руско-турската война (1877-1878 г.).
Сред предметите от Африка има амулети на племето ашанти в Гана и статуетка на момче от племето Бобо в Буркина Фасо. Специалистите смятат, че Теодор Димитров е знаел какво купува, въпреки че е прибирал в дома си и най-обикновени сувенири.
Теодор Делчев Димитров е роден на 26 февруари 1932 г. в София. През 1955 г. завършил славянска и романска филология и билиотекознание в Букурещ. Владеел пет езика.
През 1958 г. спечелил международен конкурс за работа в службите на ООН в Женева. Завършил и Женевския институт по международни отношения, получил швейцарско гражданство. През 1992 г. се пенсионирал като зам.-директор на библиотеката на ООН в Женева.
Умира на 17 август 2002 г. след тежко боледуване. От завещанието му не става ясно защо е решил да остави цялото си движимо имущество на България.
Бил е женен, но няма деца. Има четирима братя и сестри, които няколко години водиха съдебни дела, оспорвайки последната редакция на завещанието му.
Във фондовете на Народната библиотека ще останат около 40 хил. тома. "В последните 20 години няма такова дарение", казват от библиотеката.
Части от наследството ще бъдат разпределени в Държавната агенция "Архиви" (1144 документи), Националната галерия за чуждестранно изкуство (847 картини и рисунки), Националния исторически музей (155 единици), Етнографския музей (753 пластики, идоли, маски), Националния военноисторически музей (412 скулптури и рисунки от войните, много от тях са от времето на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), Политехническия музей (68), Природонаучния (47), Националния музей "Земята и хората" (39), Националната художествена галерия (15).
"За мен като историк особен интерес представляват проучванията на моя чичо Теодор Димитров по българска история в библиотеките и архивите на Швейцария и Франция. Той е имал достъп до тях и добре ги е изследвал - нещо, което други български историци не са имали възможност да направят", казва пред в. "Монитор" неговият племенник Даниел Вачков.
Той работи в Института по история към БАН и твърди, че мащабната монография на Димитров "Жалби за Македония" следва да бъде високо оценена, както и докторатът му, написан на френски език.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!