- Имали ли сте възможност да се запознаете отблизо с България?
- Да, доколкото това изобщо е възможно в подобно динамично и сложно време, което преживява страната ви. През последните шест години непрекъснато пътувам до България и я опознавам все по-добре. Все повече се запознавам с българското изкуство и особеностите на вашата театрална практика.
- Какво Ви е направило най-силно впечатление в актьорското изкуство и режисура в България?
- Актьорската игра и режисурата в България са едни от най-добрите, които някога съм срещал. Мисля, че имате много силни театрални традиции, много добре обучени и талантливи театрали, които искрено уважават изкуството. Те разполагат с нужното време, спокойствие, нещо което е лукс в т. нар. капиталистически страни. В България съществува традиция, която новото време естествено се опитва да промени и на мен ми е интересно как успявате да я поддържате при новите условия, в новия тип система. Тази традиция наистина трябва да бъде запазена.
- Можете ли да формулирате някакво основно различие между източната и западната актьорски школи?
- Това много зависи от обстоятелствата. Системата, която е властвала преди десет години, е потискала творчеството и с това е провокирала изобретателността и метафориката в изкуството, респекта му към скритите значения, към финия детайл в движението и в словото. Според мен, театърът е жанр на метафората. Сега нещата се променят по много интересен начин. Вече няма нужда от метафорите, които са били в основата на иносказанието в годините на комунистическата система. Но за щастие традицията на метафоричния изказ във вашия театър продължава да живее по нов начин.
- Каква драматургия шества по големите американски сцени в момента?
- Основно глупава. Възстановки на стари неща. Театърът е станал безразличен, нещо което у вас все още не се е случило. Спектаклите на Бродуей в момента са по текстове отпреди сто години. Всички разчитат на популярна драматургия. Интересните неща вече не се случват в Ню Йорк, както преди, а в някакви отдалечени, малки селища из цялата страна. Общо взето е трудно да попаднеш на продукция, която да те заинтригува. Америка се съпротивлява на всичко стойностно, което възниква, без дори да съзнава това. Вие поне сте наясно с това, което става във вашия театър. Моята гледна точка е на драматург. Може би за режисьорите това е златно време - имат работа, съответно пари.
- Имате ли опит в режисурата?
- Основно съм драматург. Поставял съм някои от собствените си текстове. В Америка и Англия театърът се импулсира от драматурга за разлика от киното, където безусловно доминира режисьорът. Но разбирам, че в България режисьорът е доминиращата фигура, може би поради липсата на влиятелни, силни драматурзи. Взаимоотношенията между режисьор и драматург са много интерисни. Единият държи словото, другият - визията. 1 + 1 = 3. Но има и лош тип сътрудничество, когато 1 + 1 = 0. Ако някой американски режисьор иска да прави и най-минимални промени в пиесата, той трябва да търси разрешението на автора. Мисля, че в България общуването между режисьора и драматурга е много по-креативно. В срещата на различните гледни точки се раждат и новите идеи.
- Каква е причината да започнете да пишете именно текстове за теаър?
- Преди това пишех книги, но театърът ме изкуши именно заради тази взаимна провокация, заради момента на общуването с другия поглед - този на режисьора.
- Какво е според усещането на драматурга за самия себе си - на завършен неприкосновен автор или на създател на текст, който е повод за чуждо авторство?
- На мен ми харесва, когато на сцената се случва нещо, което не съм предполагал, самотно пишейки текста си. На лошия драматург това не би се харесало, той би се ядосал, че вижда нещо, което не си е представял. В България нещата явно не стоят така, тук авторството по-скоро се пада на режисьора. Важно усещане за драматурга е предизвикателството, което получава от режисьора и актьорите.
- С какво се занимават вашите текстове?
- В момента пиша пиеса за България, която засяга настоящето, но се опира и на историята. Говори за връзката между историята и настоящето, които в момента са противопоставени. Мисля, че театърът трябва да говори за това противопоставяне, защото не можеш да имаш история, която се датира от преди десет години. Настоящето и миналото трябва да се интегрират.
- Бихте ли искали пиесата Ви да бъде поставена в България и имате ли някакви идеи за режисьор?
- Пиесата ще бъде поставена в Америка със сигурност и бих искал това да направи един български и един американски режисьор. Ще са ми интересни различията между двете рефлексии. Бих искал да срещна хора, които могат да научат нови неща един за друг. В Америка сме преживели много лъжи относно комунизма и е важно да научим истината един за друг. Политиците у нас много погрешно дефинираха комунизма. Би трябвало отнова да огледаме миналото, за да разберем по-добре настоящето. Бих искал пиесата ми да бъде поставена и в България, но за режисьорските имена говорете с Мадлен Чолакова. Тя ми осигурява информация, среща ме с хора, изобщо движи връзките ми с България.
Последвайте ни
