К олкото и катастрофално да е президентството на Джордж У.Буш, той несъмнено е по-умен отколкото повечето от критиците му смятат. Той напомня на Сталин, чийто интелект беше обект на подигравки от страна на вечно губещите му съперници.
Също като Сталин Буш премина успешно основния тест на Дарвин: той се задържа на власт, докато критиците му не успяха.
Според историци Джо Грузинеца (Йосиф Джугашвили, б. ред.) имал лична библиотека от 20 хил. тома, които при това били захабени от четене, а по страниците им имало множество бележки.
Никой обаче не вярва, че кашоните с книгите на Буш ще заемат много място в камиона, с който 43-тият президент ще изнесе вещите си от Белия дом или от старото си ранчо в Крофърд, Тексас. Единствено Карл Роув твърди обратното.
Какво направи Буш добре?
Той представи разкрасената Републиканска партия като партията на обикновените хора, въпреки че следваше възможно най-плутократичната политика в историята на Америка и осигуряваше благоденствие на богатите.
В известен смисъл той беше непризнат привърженик на метода на Станиславски в театъра. Кой знае, може дори пиенето в миналото да е било свръхентусиазирана подготовка за предстоящата му роля на народен човек.
Мои приятели от Харвард са ми разказвали, че Буш обичал да дъвче тютюн, сякаш това ще го направи да изглежда повече тексасец.
Не особено внушителната му диплома от Йейл не му помогнала да влезе в Юридическия колеж на Тексаския университет и се наложило да използва семейните си връзки, за да влезе в Харвард - привилегия, с която се ползват богатите янки.
Той е нехранимайко, спортист от Бръшляновата лига, роден в семейството на богати янки от североизтока, чиито членове открай време се раждат със сребърни лъжици в уста.
Той се представя за необразован селяндур с дислексия, който сам се е издигнал. Той се представя едва ли не за ветеран, макар че е дезертирал от армията, както делото на Дан Радър срещу Си Би Ес вероятно ще докаже тази година.
Изумително е как човек с такова съмнително военно досие
може да е говорил толкова много по военни бази и и пред ветерани, винаги издокаран в нещо подобно на военна униформа.
Това е актьорска игра, която Станиславски би аплодирал, въпреки че да се правиш на храст (фамилията на президента - Буш, означава "храст" на английски, б.ред.) едва ли е по-трудно от това да играеш ролята на дърво.
Разбира се, преди 4000 загинали американски войници и незнайно колко хиляди убити иракчани, Буш кацна на самолетоносача "Ейбрахам Линкълн" в пълна пилотска униформа, на фона на надпис "мисията е завършена".
Това ще остане една от знаковите сцени, които ще преследват потомството му, наред с това как президентът чете книжката "Моята козичка" на 11 септември, как поздравява директора на Федералната агенция за управление при извънредни обстоятелства Майкъл Браун за пораженията от урагана Катрина и как заляга, за да избегне обувката в Багдад.
Човек няма как да не си помисли, че от всички тези моменти ураганът Катрина беше повратната точка, в която американците най-сетне започнаха да споделят впечатлението, съществуващо в по-голямата част от света, че управлението на страната им е в ръцете на администрация, която е толкова некомпетентна, колкото и зловредна.
И така, в края на кариера, по време на която страната му падна до безпрецедентно ниски нива на обществено одобрение пред света, да не говорим за неговата собствена репутация у дома,
какво въобще направи Буш за нас?
Благодарение на него безработицата се увеличи до най-високата си точка от десетилетия насам. Той управлява най-големия бюджетен дефицит в историята на страната си.
В името на свободната инициатива и ненамесата на правителството, той напуска управлението на страната, което на практика вече притежава голяма част от рушащия се финансов сектор, а на правителствените агенции даде разрешение да не зачитат конституцията и да измъчват, арестуват и шпионират всекиго, независимо дали живее в САЩ или е чужденец.
Той също така нареди разюздано печатане на банкноти, което със сигурност ще нанесе удар по националната валута, а американската икономика ще се срине още повече.
Ако категоризираме тези примери като приноса на Буш към историята, трябва да помислим за неговите провали, за които дори прероденият атеист би благодарил на Бога.
Той не успя да приватизира социалното осигуряване, за което всички ние на тази земя, с изключение на Бърни Мадоф-ците, трябва да благодарим всеки ден.
Отгоре на всичко, Буш провали Израел и евангелистите в стремежа им към нов Армагедон.
По някаква причина той не подкрепи израелската атака срещу Иран, като му отказа доставка на бомби за унищожаване на подземни бункери, не му продаде самолети за презареждане с гориво във въздуха и не му позволи да навлиза във въздушното пространство на Ирак.
Тогава кое е най-голямото му политическо постижение, като оставим настрана етичните измерения и некадърното управление?
Той несъмнено заслужава "Оскар"
за начина, по който изпълни ролята на държавник. Изпълнението му беше толкова убедително, че по-голямата част от американските медии повярваха на лъжите му и коленичиха пред него.
Той може да получи и "Златен глобус" за това, че убеди "хей, Блеър" да играе най-добрата поддържаща роля ужасно дълго време, дори с цената на собствената си кариера.
Какво е допълнителното му постижение? Направи така, че Бил Клинтън да изглежда добре. Е, това вече е впечатляващо.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!