П рез октомври средната месечна температура в страната ще бъде около климатичната норма, а валежите – около и над обичайните количества. Това съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).
Средната месечна температура в равнините ще бъде между 11° и 15°, по високите полета - между 10° и 13°, а в планинските райони от 0° до 7°. Най-високите стойности през месеца ще достигнат между 25° и 30°, а най-ниските - между минус 3° и 2°, като в източните райони се очакват по-високи минимални температури.
Месечната сума на валежите ще бъде около и над нормата. За по-голямата част от страната тя е между 40 и 70 л/кв.м., а за югоизточните райони - между 50 и 100 л/кв.м.
През първото десетдневие от октомври динамиката на атмосферните процеси ще бъде повишена и ще преобладава облачно време.
Между 2 и 5 октомври, както и в края на периода, под влияние на преминаващи южно от страната средиземноморски циклони ще се създаде валежна обстановка, като на много места валежите ще бъдат значителни. Температурите през този период ще бъдат близки и по-ниски от обичайните.
През повечето дни от второто и третото десетдневие времето ще бъде под влияние на антициклонален тип циркулация. Температурите постепенно ще се повишат и ще се доближат до климатичните норми. При изяснявания минималните стойности ще се понижават до и под 0°, което ще доведе до образуване на слани. Ще преобладава слънчево време, но на места в равнините и котловините в сутрешните часове ще има ниска облачност или мъгла.
Вероятност за преминаване на атмосферни фронтове със слаби превалявания и относително понижение на температурите има около 15, 20 октомври и в края на месеца, уточняват от НИМХ.
Валежите са ключов климатичен елемент, който оказва съществено влияние върху природната среда, водните ресурси, селското стопанство и живота на хората в България. Географското положение на страната и особеностите на релефа – наличието на планини и обширни равнини, както и близостта до Черно море – водят до голямо разнообразие в количествата, интензивността и разпределението на валежите.
България попада в умереноконтиненталната климатична зона, но с изразени планински, преходно-континентални и черноморски влияния. Основните видове валежи, характерни за страната, са:
- дъжд,
- сняг и
- град.
- Географско и сезонно разпределение
Средногодишното количество на валежите в България показва значителни регионални различия. В равнинните и хълмисти райони, като Дунавската равнина и Горнотракийската низина, годишните суми са предимно между 500 и 600 mm. По Черноморието валежите са сходни или малко по-ниски, но с по-малки сезонни колебания, под влиянието на морския климат.
Най-обилни валежи получават високите планински части – особено Рила, Пирин, Стара планина и Родопите, където годишните суми достигат 1000-1200 mm, а на места надхвърлят 1400 mm. Тук през студеното полугодие преобладава снегът, формиращ значителна и дълготрайна снежна покривка, която е ключова за пролетното пълноводие на реките.
В по-голямата част от страната, с изключение на крайните южни райони и Черноморието, максимумът на валежите е през късна пролет и началото на лятото (май-юни). Този максимум се дължи на активната конвективна дейност, свързана с нагряването на земната повърхност, и на преминаването на циклонални процеси. Периодът е от критично значение за развитието на земеделските култури. Минимумът на валежите обикновено е през есента (септември-октомври). Под влиянието на Средиземноморието, в южните части на България се наблюдава вторичен максимум през зимата (декември-февруари), докато по Черноморието валежите са сравнително равномерно разпределени през годината, но с лек есенно-зимен превес.
Валежите са основен източник за подхранване на реките, язовирите и подземните води, което е жизненоважно за водоснабдяването на населението, промишлеността и енергетиката (особено чрез ВЕЦ). В селското стопанство адекватното количество и разпределение на валежите пряко определят успеха на реколтите. Често България е изправена пред предизвикателства като продължителни суши, особено в Дунавската равнина и югоизточните райони, или катастрофални наводнения след проливни дъждове и бързо снеготопене.
Екстремни явления като градушки са чести през топлото полугодие и причиняват значителни щети на земеделските култури и инфраструктурата. През последните десетилетия се наблюдава ясна тенденция към изменение на валежния режим в България, изразяваща се в по-интензивни, но по-нередовни валежи, както и по-чести и продължителни периоди на засушаване. Тези промени са част от глобалните климатични трансформации и налагат необходимостта от адаптивни стратегии за управление на водните ресурси.
