В сички футболни вратари, от Оливер Кан до Димитър Иванков, имат една обща мечта: да усвоят лесен трик за спасяване на повече дузпи.
Енергичният им туист в рамките на вратата вече може да спре. Ако редовно четат сп. "Ню сайънтист", със сигурност вече са разбрали, че китайски и холандски психолози предлагат елементарен и научнообоснован метод, който им гарантира 10% по-голяма вероятност за успех в епичното им надлъгване със спецовете по реализиране на дузпи.
За целта вратарите трябва да направят няколко прости неща:
- да намерят рулетка и две колчета, по-ниски от тревата на терена;
- да измерят точната среда на разстоянието между двете греди и да набият колчетата, едното на 6 до 10 см вляво, а другото на 6 до 10 см вдясно от средата;
- да тренират плонжове от всяко колче в посока към по-дългата страна на вратата.
Трикът, измислен от спортни психолози от университета в Хонконг и от университета Врийе в Амстердам, използва особеностите на подсъзнателното възприятие на футболистите, които изпълняват наказателни удари.
Обикновено шансът на вратарите да спасят дузпа е много малък
Задачата им е в рамките на част от секундата да уловят или отклонят топка, която често се движи с над 100 км/ч. Статистика сочи, че най-добрите вратари спасяват средно 18% от ударите.
Китайските и холандските изследователи обаче са убедени, че шансовете им ще нараснат с около 10%, ако овладеят предлагания от тях трик: незабележимо отместване между 6 и 10 см вляво или вдясно от идеалната среда на вратата и хвърляне на противоположната страна.
Отклонението на вратаря, макар да остава незабележимо за изпълнителя на дузпата, се възприема от него на подсъзнателно ниво и това го мотивира да бие към по-дългата страна на вратата.
Психолозите внимателно анализирали 200 видеозаписа на изпълнения на дузпи в реални футболни мачове. В 174 от тях вратарят стоял на около 10 см встрани от идеалния център между двете греди на вратата.
В 103 случая изпълнителят на наказателния удар отправял топката към по-дългата страна. Фактът, че вратарите не се хвърляли по-често към тази страна, показва, че отклонението им от средата на вратата е
случайно, а не съзнателно възприета стратегия
На следващ етап от изследването си учените прожектирали на екран изображението на футболна врата, пазена от Оливер Кан. Доброволци трябвало да изритат истинска топка към екрана.
Макар да е невъзможно да установят, че виртуалният Кан е на близо 10 см встрани от средата на вратата, доброволците били с около 10% по-склонни да изпращат "коженото кълбо" към по-дългата страна.
