0

Калчев твърдеше, че са се случили 90 процента от пророкуваните убийства.

Днес вече е ясно, че от всички "погребани" от Христо Калчев, жив е само Майкъл Чорни.

Различните бандити, повярвали в своите, по думите на писателя, "куха изключителност, просташки лукс и парвенюшки палати", не разбираха как така един "софийски драскач", който рядко излиза извън барове и ресторанти, познава с подробности живота им, оргиите им, престъпните им техники.

"Още в "Нерон Вълка" аз представих структурите и как са създадени групировките и кой ги създаде... 90 от 100 полицаи минаха на другия бряг. Това е ясно на всички. Кой е най-добрият наемник? Обученият наемник. Кой е обучен наемник? Бившият полицай," обясни той навремето пред в. "Труд".

Онези, които се чувстваха описани или засегнати от съчиненията му, както и завистниците пускаха всякакви слухове за него. Той отговаряше:

"Да, аз съм поръчков писател. Докато пиша, си поръчвам водка."

По друг повод казваше: "Политици няма в държавата. Има хора, които временно са се добрали до властта и които задължително обслужват интереси, защото всяка силова структура си има парламентарно лоби."

Попитан за "корените на мрачното вдъхновение", Калчев казваше: " Бях четиригодишен, когато

на първи май 1948 г. отведоха баща ми в Белене. За нищо, без съд и присъда.

Той и двамата му братя излежаха там 19 години и половина, само защото бяха възпитаници на прочутия цариградски "Роберт колеж". Изселиха семейството ми от столицата в Делиормана От 48-а до 53-та ни подмятаха и местеха по разни турски села, после в Балчик. В село Враникон, Поповско, където живяхме три години, аз, майка ми и баба ми бяхме единствените българи.

... Татко беше сериозен човек. До края така и не ми разказа за преживяното в лагера. Имало ли е изтезания, нямало ли е, на какъв режим са били... Една дума не обелиха, нито той, нито братята му... Ако не беше майка ми, сигурно щях да стана не писател, а зидаромазач. Издържаше ме, като даваше у дома частни уроци по английски и френски".

След 1990 г. обясняваше, че се е захванал да пише една-единствена книга, само че я издава на отделни части.

"Кръстих я "вулгарни романи", за да не я нарекат така критиците.

В нея използвам езика на улицата, защото друг не е възможно да се употребява в такава обстановка. Един ден ще сумирам целия този труд от вулгарни романи и ще го озаглавя "Кървавият преход на една нежна революция". Тогава ще стане ясно. Ще се разбере, че "Калигула Бесния" и "Нерон Вълка" са били исторически четива, само маскирани като вулгарни романи..."