Отиде си пианистът на "Пинк Флойд" Ричард Райт

П ианистът на "Пинк Флойд" Ричард Райт, един от основателите на легендарната група, е починал на 65-годишна възраст от рак, съобщи неговият говорител. Той не пояснява от каква форма на болестта е страдал музикантът.

Рок бандата (PinkFloyd.co.uk) получи в края на август от шведския крал наградата "Полар мюзик прайз", но тогава Райт не се появи на церемонията.

Китаристът на "Пинк Флойд" Дейвид Гилмор (DavidGilmour.com) отдаде почит на колегата си за неговата "жизненост, будност и чувство за хумор". На уебсайта си музикантът споделя, че никога не е свирил с пианист от класата на Райт.

Според Гилмор, който се присъединява към групата през 1968-а - година след първия албум The Piper at the Gates of Dawn, и замества Сид Барет, най-силните моменти на "Пинк Флойд" са били именно когато Ричард Райт е бил в разцвета на творческите си сили.

"Той беше внимателен, непретенциозен и затворен, но одухотвореният му глас и свирене бяха жизненоважна, магическа част от специфичното звучене на "Пинк Флойд", казва той.

По думите му хармонията между неговия и гласа на Райт и "музикалната телепатия" между двамата са достигнали връхната си точка в парчето Echoes, което заема цялата втора страна на албума Meddle от 1971 г.

Самоукият пианист среща Роджър Уотърс (бас, вокали) и Ник Мейсън (ударни), докато следват архитектура. След няколко превъплъщения "Пинк Флойд" започва като ар-енд-би банда до присъединяването на Сид Барет, който задава експерименталната насока на групата.

В тези ранни, психиделични години Райт, редом с Барет, се смята за главния музикален двигател в "Пинк Флойд". Те започват да правят музика, която "звукозаписните компании не могат да разберат", както се изразява той.

Райт признава, че най-силно влияние върху музиката му са имали легендите на джаза, като Майлс Дейвис.

След смяната на Барет с Гилмор, групата постепенно започва да се ориентира към прогресивния рок. Райт свири, но и се включва като втори вокал и пише песни.

Той композира музиката в класически албуми на групата, като Dark side of the moon и Wish you were here. Сред най-известните му парчета са The Great Gig In The Sky и Us And Them.

След обтягането на отношенията с Уотърс (Roger-Waters.com), който все повече доминира звученето на групата през 70-те, през 1979 г. Ричард Райт напуска "Пинк Флойд". Той обаче свири на концертите през 1980 и 1981 г. като платен музикант, но не е включен в проекта от 1983 г. The Final Cut.

След напускането на Роджър Уотърс пианистът се завръща през 1988 г., като свири в албума Momentary Lapse of Reason от 1987 г. и е съавтор на пет песни от албума The Division Bell през 1994 г., като пее главните вокали в парчето Wearing The Inside Out.

Музикантът работи и по свои соло проекти, както и с други музиканти.

През 2005 г. групата се събира отново в пълния си състав, за пръв път от 24 години - за концерта "Лайв 8" в лондонския Хайд парк.