Поклонничеството

Л ятото по традиция е сезонът на поклонничествата. Но по какви причини хората тръгват на път? Все по-явно е, че в Европа като цяло се наблюдава възраждане на поклонничеството.

От десетина години насам поклонниците са все по-многобройни и все по-различни на възраст.

Най-радостна от този факт е църквата, която от доста време бе обявила поклонничеството за изчезваща практика.

Тя се възприема като

начин да останеш насаме със себе си,

обяснява Елизабет Маршал от френското списание "Прие": "Поклонничеството е едновременно път към молитвата, път към себе си, завръщане към идентичността, път, който води до облекчение. То е търсене на същественото.

Интересна е и мотивацията на тръгващите.

Някои чакат да се пенсионират, за да станат поклонници. За тях това означава чувството за изпълнен дълг и добър финал на жизнния път.

Веднъж при мен дойде голям шеф на предприятие, който ми каза, че иска да стане поклонник и да разголи душата си. Младите пък търсят своето призвание.

Изобщо хората тръгват на поклонение, когато си задават фундаментални въпроси, отнасящи се до живота им. Или пък в тежки моменти. Поклонничеството се явява като един вид пауза, в която човек се търси."

Но се оказва, че не винаги можеш да се отдадеш изцяло на себе си, а трябва да внимаваш за хората и пазара, както казва отец Ивон Ебрам:

"Удовлетворението идва, когато човек се съгласи да се освободи. Това е първото качество на едно поклонничество. Но и първата трудност. Трябва да се съгласиш да тръгнеш. Но тук не става дума единствено за физическото пътуване, а и за духовното. Ако това стане, поклонничеството е успешно."

Отец Ебрам сподели, че се отвращава от хора, тръгнали показно на поклонничество.

Според него подобно начинание изключва удобства при самото пътуване. Пътят е дълъг и труден, той поставя на изпитание и духа, и тялото. Освен това не е задължително да се извърви целия наведнъж.

Френските пътища, както и германски, водят към Компостел.

Напоследък се умножиха иницативите за преоткриване на забравените поклоннически пътища от Средновековието. Още от тогава Германия притежава стара поклонническа традиция.

Особено тачена фигура е Сен Жак дьо Компостел. Първите сведения за това са от XII век. Освен това съществува германски пътеводител от XV век, посочващ пътищата на поклонничеството.

Днес около 2000 км до Компостел са възстановени. Става дума за различни пътища до там, някои от които са били забравени. Тенденцията да се помага на поклонниците е от 1992 г.

Миналата година германските поклонници са били 6000, а това е десет пъти повече в сравнение с началото на 90-те. Хората откриват в този път спокойствие, но и се радват на природата, на пейзажите, чрез които се доближават в по-голяма степен до бога.

Като светиня и място за поклонение през последните години сред християните в България придоби широка известност манастира "Света Троица" в местността

Кръстова гора в Родопите.

Кръстова гора е най-бързо развиващото се поклоническо средище у нас. Преди 1989 г. там не е ходил почти никой. Местността е била включена в територията на ловното стопанство "Кормисош" на Тодор Живков.

Имало е само малка църква. Днес там се намира поклоннически комплекс с две църкви и 15 параклиса. Започнаха дори да се организират поклонически пътувания.

Всеки петък стотици българи тръгват към родопския връх, за да присъстват

на уникалната полунощна литургия.

Според преданието точно на това място е заровена част от Светия кръст на Христос. Мнозина вярващи независимо дали християни или българи мохамедани са намирали лек за своите болки и утехи за многобройните си страдания.

Днес далеч не всички, които отиват там, са водени от вярата. Някои отиват на Кръстова гора и очакват да видят свръхестествени феномени, други отиват да се "зареждат" като прегръщат дърветата, което определено дразни представителите на Българската православна църква.

Мюфтийството пък е обърнало вниманието си към

Гаази баба теке,

най-интересното от шиитските текета в България и най-посещаваното от мюсюлманите място. Мюсюлманското светилище се намира на 8 км западно от Севлиево и е свързано с легендата за смъртта на един от братята Демир.

Именно неговата гробница (тюрбе) се посещава от поклонниците, които не спират от април до ноември. Най-много хора се събират през юни, когато се прави тържество с участието на мюфтийството и консулствата на Турция.

На светото място идват и много християни, които завързват по клоните на дърветата панделки с желания. Гората, която се намира наоколо не се изсича под страх от възмездие.

Мястото е известно и покрай намиращата се наблизо

Свещарска гробница,

която представлява уникален паметник на тракийската гробищна архитектура.

До наши дни там се е запазила скалата жертвеник до входа на вътрешния двор на Демир баба теке.

Вградените в северната и южна стена на тюрбето скални късове са останки от гетско светилище и посетителите лягат върху тях за здраве и сила.