Известният автор, превеждан и у нас, отправя за втори път подобно послание към страната ни и Симеон Сакскобургготски, припомня правителствената пресслужба.
Предишното му изказване в този дух бе на 14 ноември 2002 г. пред участниците в заседание на френската академия, където присъства и премиерът.
Ето и новият текст от Морис Дрюон, поместен в рубриката за дискусии и мнения:
"Нашата епоха е малко склонна към хвалебствия, особено политически, може би заради смътния и възпиращ страх, че всяка похвала ще бъде възприета като признак на сервилност.
Ако да говориш искрено, означава да изразяваш без заобикалки онова, което осъждаш или мразиш, то означава също и да кажеш без колебание кое предизвиква у теб уважение и възхищение.
Тази седмица Париж посреща при работно посещение един човек, когото имам преимуществото да познавам отдавна и към когото храня най-топли чувства.
Симеон Сакскобургготски, министър-председател на България, без съмнение е уникален случай в Историята.
Това е историята на един цар, свалил короната, за да поеме отговорността да оглави правителство.
Защото Симеон е царувал и никога не е абдикирал.
Правнук на Луи-Филип, братовчед на кралицата на Англия и на всички кралски фамилии в Европа, той е детето, което (след трагичната смърт на своя баща цар Борис III при завръщането му от трагичната среща с Хитлер) олицетвори българската нация, докато в същото време разни диктатори, най-напред неонацистки, а после просъветски съсипваха народа според капризите на войната.
След три години от Москва беше издадена заповед в най-кратък срок да бъдат прогонени малкият цар Симеон Втори и неговата майка - царица Йоанна.
50 години в изгнание, през които Симеон става уважаван икономист и се труди, за да осигурява достойното съществуване на семейството си.
Берлинската стена е разрушена и СССР рухва. Премахването на московското опекунство обаче не помага с нищо.
Следва поредица от неокомунистически правителства, които потопяват България в пълна икономическа анархия.
Реформите, които желае да проведе едно консервативно правителство от 1996 г., я довеждат до тотален социален хаос, предизвикан от ниското жизнено равнище и засилен още повече от последиците, които имат конфликтите на Балканите.
В този момент очакванията и надеждите се обръщат към онзи, който се е превърнал в хранител на историята, към така уважавания изгнаник, който се беше въздържал да се намесва в политическите събития, но чрез своите дискретни контакти винаги е давал да се разбере, че ще бъде в служба на народа си.
Неговото завръщане, горещо аплодирано от хората и благословено от Църквата, е като пробуждане на националната гордост.
Около името на Симеон се създава политическо движение, което печели изборите през 2001 г.
И точно тогава той прави неочакван избор.
Вместо да предизвика конституционни дебати, които биха му позволили да възстанови монархията от английски или испански тип, Симеон, пренебрегвайки царската си титла, предпочита да се залови с най-неотложното и да заеме поста на министър-председател - онзи, който ще взима решения.
И той се захваща да разплита конец по конец огромното кълбо от проблеми.
В европейското семейство българите произлизат от три корена.
Те носят в себе си по малко от хуните, славяните и елините.
Турското завладяване започва през XIV век, оспорвайки си с Византия господството над България.
Известно е как свършва всичко това - с последния Палеолог, чиито червени сандали биват открити сред разбитите стени на града, който в продължение на 1000 години е бил столица на Римската империя.
Тогава България остава пет века под османско владичество.
Едва през 1878 г. с намесата на руската армия българите връщат независимостта си.
След краткия период "Батенберг" Сакскобургът е този, който идва да се превърне в лице на нацията и да поведе (не без известни трудности) България към съвременността.
Именно тази толкова бурна история, нерядко наситена с болка, пресичана от съперничества, нашествия, бунтове, потисничество и надежди, това е историята на българите.
Така че трябва да оценим по достойнство факта, че по време на драматичните събития, които през последните години раздират Балканите, тяхната страна е единствената, която не беше обхваната от насилието.
България се отличава със своята етническа и религиозна толерантност.
И ако Борис III така категорично се противопостави на Хитлер, то е защото отказваше да депортира българските евреи и да изпрати български войски срещу руската армия.
А 10-те процента мюсюлмани от българското население, останали от времето на османското присъствие, участват пълноценно в политическия живот на страната.
Какви са успехите на Симеон, откакто застана начело на правителството?
Външният дълг на България беше стабилизиран, повторно разсрочен, дори намален, и тя си възвърна доверието отвън.
Инфлацията беше овладяна. Икономическият растеж достигна 5%; безработицата - намалена до 13%.
Корупцията до голяма степен беше потисната. Производството се увеличи, както и чуждестранните инвестиции.
И всичко това беше извършено дискретно, дори може би прекалено дискретно.
Защото Симеон Сакскобургготски е добре възпитан човек, за когото да се самоизтъква и сам да се хвали е немислимо и противоречи на добрите маниери.
Вероятно това е и причината за (както казват специалистите по комуникация) за наличието на известен "имиджов дефицит".
Дискретността се оказва неговият политически грях.
Той дойде на власт преди три години по силата на една романтична надежда, сякаш самото му присъствие щеше да реши всички проблеми сега и за в бъдеще.
В ентусиазма винаги има и частица безразсъдство.
Симеон е обичан от своя народ и това е очевидно. Но както всяка власт, която се стреми към умереност, и той има своите опоненти - както отдясно, така и отляво.
Това са онези, според които той не прави достатъчно, и тези, които смятат, че прави прекалено много.
Усеща се и известно нетърпение, породено от все още ниските заплати и пенсии, често срещаната бедност и престъпността.
Не е никак трудно да си представим какво е дошъл да каже на Франция Симеон Сакскобургготски.
На нашите министри, начело с министър-председателя, а също и на всички политически отговорни лица, с които ще се срещне, той е дошъл да каже, че България е отговорила на всички условия, поставени й от Брюксел за да бъде приета в Европейския съюз, и че можеше да стане пълноправна членка още по-рано, ако съдбата й не беше обвързана с тази на други кандидатки.
От Съвета на Европа зависи каква дата ще определи преди март 2005 г.,за подписване на договора за присъединяване, който да влезе сила преди 1 януари 2007 г.
Сроковете трябва да бъдат спазени.
Пред представители на организацията на френските предприемачи MEDEF и пред бивши възпитаници на Националното училище по администрация ENA г-н Сакскобургготски за съжаление най-вероятно ще каже, че Франция се нарежда едва на 14-о място сред инвеститорите в България, след Германия, Италия, Гърция, Белгия и много други страни.
Като че ли предприятията ни не знаят какви възможности им се предлагат там?
Забравили ли сме вече, че доскоро 30% от българите владееха френски?
Именно тези цивилизационни връзки е дошъл да направи по-осезаеми чрез откриването на български културен център в Париж Симеон Сакскобургготски, който не само говори френски безупречно, но и мисли на френски.
България рано демонстрира желание да стане член на Международната организация на франкофонията.
Заедно с Румъния тя е основният полюс на нашето духовно присъствие в Централна Европа.
Ние си помагаме един на друг, за да запазим в бъдещия ЕС своята индивидуалност и да дадем приноса си с незаменимото, което всяка страна носи със себе си.
Затова позволете ми да приветствам този, когото, наред с всичките му предишни и настоящи титли, можем да наречем Г-н България."
