Когато работиш във вестник, си много близо до събитията - но не прекалено близо. Тази сутрин събитието съм АЗ - тоест, съм част от него. Жертва съм на бактериологичната война. Антителата на антракса са в моята кръв. Благодаря, Осама.
По-нататък в материала журналистката описва как преди почти пет седмици забелязала на последната става на десния си среден пръст червена пъпка, като от ухапване, което я сърбяло. По това време тя била на сватба заедно с гаджето си.
Бях уморена - след трагедията на 11 септември работим доста повече часове на ден. Онзи уикенд пъпката се зачерви и пукна, изтече някаква течност, но й сложих късче лейкопласт - и забравих за това, разказва Джохана. По-късно обаче петното станало черно и взело да се разпростира, а пръстът й се подул жестоко... Предписали й някакви антибиотици, но без резултат. Дни след това обаче научила за случая в телевизия Ен Би Си и чула лекар, който описал симптомите на заболяването от екрана.
Казах си: "О, не" и бръкнах в Интернет да проверя какво е по-характерно за кожната форма. Подкосиха ми се краката.
След прегледа и изследванията в болницата, я изпратили вкъщи с още лекарства. Новината дошла едва в четвъртък, след много допълнителни изследвания.
Да, имала съм била антракс. Колко сюрреалистично. Наблюдавах от покрива си как се срутва Световният търговски център. А сега съм жертва на терористичен акт съм Аз. Но вземам Cipro. Пръстът ми оздравява. Ще бъда окей. Ще напусна ли тогава работа? Ще напусна ли града? Абсолютно не. В този град съм от седем години - и се опитвам да си вадя хляба като журналист в най-големия и най-страхотния град на света. И ще продължа. Зле за теб, Осама. Губиш ти.
