Така опозицията в парламента надделя, като отхвърли най-важните и спорни, внесени от правителството поправки в Наказателно-процесуалният кодекс (НПК), срещу които се обяви както главният прокурор, така и Висшият съдебен съвет.
Коалиция "За България", ОДС, СДС, "Новото време", включително и ДПС, се обявиха против рязкото орязване на правомощията на следствието и не подкрепиха поправките на правителството, които предвиждаха занапред дознателите на МВР да разследват представителите на изпълнителната власт за престъпления по служба, както и да поемат дела с висока правна и фактическа сложност, като тези за престъпленията срещу финансовата, паричната и кредитната системи.
Един от основните спорни моменти бе дали е редно служители на МВР, каквито са дознателите, да разследват изпълнителната власт, щом са нейно подчинение.
"Смятате ли, че наистина един министър, зам.-министри, държавни служители, областни управители ще бъдат разследвани компетентно и независимо от един полицейски дознател, над който има десетки началници? Това е илюзия", заяви Йордан Соколов.
В този дух бяха аргументите на депутатите и от другите парламентарни групи.
Борислав Ралчев от НДСВ призова дознателите да не бъдат окачествявани с лека ръка като по-нискоквалифицирани от следователите, а на съмненията за зависимост на дознателския апарат от началниците, Ралчев отговори:
"нали ние казахме и приехме, че още при образуването на делото, прокурорът, този за когото никой не спори, че ще бъде т.нар. господар на досъдебното предварително производство, че може да премести едно дело от едната институция в другата. И на прокурора ли няма да имаме доверие?"
Зам.-вътрешният министър Тоньо Железчев определи като спекулации твърденията, че дознателите не разследват качествено и дори попита дали ще е по-качествена работата на един следовател с пишеща машина.
При гласуването за оставането на делата за престъпления по служба към следствието бяха 188 депутати, 121 подкрепиха разследването на финансовите престъпления също да остане при следователите.
