О фициално те са пирати и винаги са под угрозата да бъдат "проверени" от полицията и организациите за защита на авторските права. Причината е логична - почти нищо от съдържанието, до което пряко или непряко дават достъп, не е с уредени права.
Неофициално тези тракери са генератор на интереса за огромна част от българските потребители към интернет, който се заключава в няколко прости неща - писма, чат, филми, музика и съдържание "за възрастни". Онлайн разпространението на порното дълго беше основният печеливш онлайн бизнес модел в световен мащаб и България не прави изключение - много от предлагащите хостинг услуги доставчици формират приходите си основно от ХХХ сайтовете.
В останалите случаи огромна част от потребителите си "спестяват" нуждата от това да ходят на кино, да взимат дискове и касети от видеотеките и да си купуват дискове с музика с простия мотив "ами то това го има в интернет".
Между другото бизнесът с видеотеките практически почти изчезна през последните години, основно заради пиратските сървъри. Големият трафик на незаконно съдържание кара всички организации за авторски права на филми, музика и софтуер да излизат с яростни доклади за вредата и загубите от интернет пиратството, както и да призовават полицията да се намеси.
От другата страна обаче стоят стотици хиляди потребители, които в масовия случай свалят и качват количество за "собствена употреба", което не го прави по-малко незаконен. Има и малък процент хора, за които интернет пиратството се е превърнало във вид доходен бизнес или малко странно хоби. Този процент обаче успява да "докара" в България най-новите заглавия паралелно или преди официалното им пускане от вносителите, което почти убива идеята за легален бизнес с дигитално съдържание.
Засега ситуацията изглежда патова - логично няма как правосъдието да се натовари с още стотина хиляди дела, без да рухне като кула от карти, да не говорим, че прокуратурата и полицията не винаги са много склонни да ползват силови методи, за да помогнат на няколко компании да увеличат приходите си. Освен в случаите, когато някой особено нагъл пират не се похвали публично, че е недосегаем.
Безспорните печеливши в цялата ситуация са интернет доставчиците. Част от тях поддържаха собствени фрий сървъри с нелегално съдържание, преди пиъринг споразумението (договорка за оптична връзка между големите интернет провайдъри, чийто трафик не се заплаща) да рухне под тежестта на нелегалния и "безплатен" вътрешен обмен на данни.
Торент тракерите пък позволиха на всеки да превърне компютъра си в малък фрий сървър, отворен за други подобни потребители. Този модел направи няколко важни неща - разми отговорността за това кой "дава" и кой "взима", като направи повече потребители съпричастни към споделянето на пиратски файлове.
Залезът на "големите" фрий сървъри и доскорошният фактически монопол на БТК върху широколентовия международен достъп доведе до по-изгодните ценови оферти на кварталните интернет доставчици, които компенсираха липсата на добра скорост към сайтове извън България с директна реклама на сървърите, видими във вътрешната им мрежа. Официално тези сървъри предоставяха хостинг на клиентите на тези доставчици, а собствениците на квартални LAN-ове отричаха да знаят какво съдържание се качва и сваля там.
Засега няма изход от ситуацията, в която носители на авторски права, интернет доставчици и крайни потребители са в един омагьосан кръг. Самите интернет доставчици признават с половин уста, че даунлоудът на пиратско съдържание е вид кражба и са готови да приложат модел, който вероятно ще стане известен като "споделено плащане за авторски права". Те предлагат налагането на някаква месечна такса (хипотетично два лева) върху месечния абонамент за интернет, който да плащат всички потребители, тези пари да се превеждат към правоносителите, чиито произведения се свалят през интернет, които от своя страна да ги разпределят помежду си.
Тук обаче има няколко малки камъчета, които да обърнат цялата кола. На първо място, това е нежеланието на въпросните правоносители да се откажат от CD-тата като универсален измерител за приходите, които трябва да получават.
Някои от тези правоносители (представители на големи звукозаписни и филмови компании) пък въобще отказват да обсъждат модел за онлайн разпространение на цифрово съдържание с мотива, че нямат права за подобен тип разпространение.
Вероятно ще изминат още няколко години в изпълнение на показни антипиратски акции, преди носителите на авторските права да приемат модел, в голяма степен подобен на сегашното разпространение на DVD-та във вестници и списания. Дотогава обаче пиратските тракери вероятно ще продължат да са флагман при развитието на интернет в България.
