Какво постановяват чл. 39, 40 и 41 от конституцията

"Нй й-настоятелно се обръщам към вас, в името на българската журналистика и нейния професионализъм и морал, да изразите вашето отношение към публикувания във вестник "Новинар" материал с автор Румен Леонидов като вземете под внимание и текстовете от конституцията на Република България - чл. 39, чл. 40 и чл. 41", поиска снощи от Съюза на издателите на всекидневници говорителят на правителството Димитър Цонев по повод коментар на поета под заглавие "На калпав цар чипът му пречи". Какво постановяват гореспоменатите точки от върховния закон?

Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.

Чл. 40. (1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.
(2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието си.

Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
(2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.