Под заглавие "България: Get the party started" британският в. "Индипендънт" помества в туристическата си рубрика обширен репортаж от Черноморието с автор Ейдриън Морби, който пише:
Не толкова назад във времето първият секретар събираше апаратчиците в черни лимузини в лятната си резиденция във Варна.
"О, да - спомня си Анелия. - Тогава казвахме, че партията е навсякъде. И все още казваме така, но вече не говорим за политика!"
Това е варненска шега (игра на думи с англ. party, което означава както "партия", така и "парти, купон, празненство" - бел. ред.). Хората в този шумен крайморски град си я харесват, както харесват и всичко останало.
Напоследък във Варна тече денонощен купон. Всъщност това място се оказва толкова популярно сред британските курортисти, че по-рано тази година "Бритиш еъруейз" откриха целогодишна редовна въздушна линия.
Университетски град с едни от най-младите жители в България, Варна е купонджийската столица на държава, в която хората са известни с любовта си към музиката, пийването и хапването. Анелия и приятелите й пестят цяла седмица за една нощ по заведенията.
"Ние сме истински сноби - смее се тя. - Искаме само най-доброто. Слагаме най-хубавите си дрехи и танцуваме до сутринта. А на другия ден отиваме на работа. Не зная как го правим."
Всичко това е далечен отглас от комунистическите дни и предшестващите ги времена, когато българският цар Фердинанд построява летния си дворец край малкото гарнизонно пристанище.
Дотогава Варна е известна с много малко неща - например с подновяващите се епидемии от холера и граф Дракула, който според едноименния роман от Брам Стокър поема оттук по море към Лондон.
Отоманските турци, които са управлявали България векове наред, предпочитали дългата ивица пясъчен плаж на север от Варна, наричана от тях Узункум (Дълги пясъци), а днес известна като Златни пясъци (GoldenSands.bg), най-бързо развиващия се курорт на Черно море.
След като страната извоювала своята независимост от Турция, на власт дошли трима Сакскобургготски царе - Фердинанд, Борис и Симеон. Първият от тях издигнал Евксиноград - дворец в стила на XVIII век, където да прекарва летните ваканции.
През 1946 г., когато монархията била изместена от народната република, Евксиноград станал лятна резиденция на първия секретар и хората във Варна свикнали с гледката на профучаващите лимузини и височайшите им пътници - мъже с лица, сякаш изсечени с брадва, твърдо решени да отбележат напредък със социализма и своя слънчев тен.
Сега Евксиноград принадлежи на президента на новата българска демократична република. Отворен е за посещения на цена 10 лв., когато, разбира се, не са отседнали височайши гости от чужбина.
Анелия никога не е ходила там. Хората във Варна не личи да се интересуват много от миналото, напротив - изглежда сякаш гледат напред, обикновено с очакване на следващото парти. При цена на бирата 1 лв. това не е изненада.
Питам младата си водачка: "Вярно ли е това, което казват - че във Варна слънцето никога не залязва?"
"Разбира се, че е вярно - отвръща тя. - В България брегът е обърнат на изток, така че никога не виждаме как залязва слънцето. Може би затова забравяме да си лягаме да спим!"
Никога не съм срещал хора с такава страст към живота. Сякаш поколения наред са стояли под тапата на бутилката и с отварянето на шампанското никой не може да ги прибере обратно вътре.
Разбира се, за това допринася и наличието на почти идеалните температури. Варна се намира на същата географска ширина като френския Биариц (Ville-Biarritz.fr) и има много дълги летни дни от май та чак до октомври.
Мазилката на величествените градски сгради в стил арт-нуво може да се рони, а Военноморският музей - да се състои само от една ръждясала стара подводница, но настроението на всички е приповдигнато.
Докато се разхождаме по булевард "Цар Борис" Анелия и аз сме заливани отвсякъде с гледки на модни бутици и скейтбордисти с бейзболни шапки.
Минаваме покрай изложбени зали за скъпи японски автомобили и кафе-сладкарници, които могат да служат и като изложбени зали за сервитьорки с къси поли. Всеки се е забързал да се забавлява или да прави пари.
"Къде мога да хапна?", питам общителната си събеседничка.
"Навсякъде - казва тя. - Нямаш нужда от пътеводител, за да се нахраниш. Просто тръгваш по плажа, докато си харесаш някое място."
Варна има и по-сериозна страна, ако искате да откриете такава. Археологическият музей се помещава в забележителна необарокова сграда, която е била девическа гимназия.
Там се подредени един до друг различни погребални артефакти от Енеолитния некропол на Варна, открит едва през 1972 г.
Количеството злато, което са носили хората във Варна отпреди бронзовата епоха е смайващо, както и количеството гръцки и римски скулптурни фигури в този музей, датиращи от времето, когато градът се е казвал Одесос и е бил римско пристанище.
Но Анелия не е ходила в музея от 10 години насам, когато последно я завели на екскурзия от училище. Това е град, запътил се с пълна скорост към съвременните радости и бъдещото благоденствие.
Анелия е виждала големия електронен часовник в София, който отброява секундите до 1 януари 2007 г., когато страната й - както бе съобщено миналия месец, - ще се присъедини към ЕС.
Мисля си, че тогава тя и много от нейните приятели ще заминат в търсене на своите европейски мечти. Всичко това ме натъжава.
Варна може да бъде красив град, ако хората се трудеха малко повече, за да го поддържат, а брегът, обрасъл със стройни редици дървета, е величествен и открива гледка към изолирания хотелски комплекс в стил ГУЛаг от комунистическата епоха.
Сбогувам се с Анелия и подкарвам колата обратно към хотела ми - "Кемпински" на Златни пясъци. Той представлява огромен нов мраморен дворец с балнеологичен център за аюрведа и прекрасен път с широки стъпала надолу, през гората, до плажа.
Поразен съм, че стълбата е много, много по-стара от хотела. Питам вътре дали тук е имало друга сграда преди появата на "Кемпински", но никой не знае - докато не попадам на зам.-управителя хер Обермер.
Той е чувал, че по времето на комунизма на това място е имало голямо казино: "Само за апаратчици, разбира се. Те пристигали по море и изкачвали тези стълби. Когато построихме хотела, съхранихме стъпалата."
Парадоксално е, че местните изобщо не си спомнят това. Трябва някой новодошъл от Германия да открие миналото им - но това е типично за Варна днес.
Абсолютно никакъв интерес към политиката или миналото, вълнуваща се от бъдещето, лекомислена и хедонистична, също като самата Анелия.
Авторът добавя и някои препоръки към сънародниците си как да прекарат едно денонощие във Варна. Купонясвайте цяла нощ, но не се прибирайте, преди да сте видели живописния изгрев от плажа, съветва той.
Станете рано за изгрева
6,30 - Българското крайбрежие гледа на изток, така че трябва да видите поне веднъж как слънцето се издига над Черно море.
Осигурете си хотел с изглед към морето и навийте часовника за 6 ч. Този спектакъл не е за изпускане - някои дори спят на плажа, за да са сигурни, че ще са на точното място по точното време.
Разгледайте римските бани
9 ч. - Разходете се. Катедралният храм на бул. "Мария Луиза" с шестте златни византийски купола е завършен през 1886 г. Руините на комплекса "Римски терми" на ул. "Сан Стефано" също са забележителни. Входът е 5 лв.
Разходете се
11 ч. - Тръгнете безцелно из Морската градина - парк от XIX век с детски площадки и езеро с лодки, което разделя града от крайбрежието. Пийте кафе в Планетариума и Обсерваторията, отворено е от 9 до 15,30, освен в неделя.
Потопете краката си в Черно море
12,30 - Ако е слънчево, водата вероятно е все още топла за едно потапяне. После може да похапнете леко в някой от временните ресторанти, които изникват всяко лято край плажа.
Ако времето е лошо, влезте в Аквариума, сграда в стил арт-нуво, където са изложени образци от местната морска флора и фауна.
Дегустация на вино в кралска вила
14 ч. - Време е за екскурзия. Балчик е на 43 км северно от Варна. Там родената в Англия румънска кралица Мария е построила Тихото гнездо - комплекс от вили, който е бил нейна лятна резиденция в периода 1930-39 г.
Входът е 5 лв. Може да разгледате и вилите, които е построила за децата си. Една от тях сега е кралската винарска изба, където може да опитате вина и спиртни напитки.
За по-активно прекарване на времето се свържете с клуб "Адреналин", които ще ви организират скокове с бънджи.
Време е за вечерен коктейл
18 ч. - Поседнете в някое кафене на пл. "Независимост" край Операта. Там хората се събират да пият коктейли и да бъдат забелязани. Или идете в клуб "Пенч'с" в Адвокатската градинка.
Осмелете се да опитате ракията
20 ч. - Хапнете шопска салата и я прокарайте надолу с ракия в "Хъшове", заведение в традиционен стил с музика на живо. Ако предпочитате италианската кухня, идете в "Ла пастария".
Танцувайте с местните до зори
22 ч. - За местните хора във Варна не се случва нищо, докато не настъпи залезът. Присъединете се към тях в бирената къща "Тари", където предлагат 30 вида бира и съвременна рокмузика до 2 ч. през нощта. В "Планет клуб" пускат бритпоп и е отворено денонощно, без прекъсване.
* Funky town - израз, възникнал от едноименния дискохит на групата "Липс инк." от началото на 80-те, в която се говори за място, където човек не се спира, прекарва си приятно и е изпълнен с енергия.
