Н а 1 март се закичваме с мартеници за здраве. Денят е свързан с вярата в пробуждането на природата за нов живот. С мартенички се закичват и животните.
Преплетените бели и червени конци не се свалят, докато не се види щъркел, лястовичка или цъфнало дърво. Закачат се на плодно дръвче за берекет.
Тази година празникът е двоен, защото Баба Марта съвпада със Сирни Заговезни, когато започват най-дългите пости в годината - великденските.
На този ден слънцето се обръща към лятото и времето започва да се затопля.
По традиция семейството се събира на вечеря и младите целуват ръка на своите родители и им искат прошка.
На Сирни Заговезни се заговява с млечни храни, приготвя се най-често баница. На трапезата се слагат още питка, варени яйца, бяла халва, риба.
За децата забавлението ще е най-голямо, защото освен мартеничките, ще участват в хамкането. Обичаят се състои в спускане от тавана на завързано с червен конец варено яйце или парче бяла халва.
Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да го хване с уста. Който успее, ще бъде здрав през цялата година.
Конецът се пали веднага след хамкането и според това как гори се гадае каква ще е реколтата, ще се увеличат ли животните в стопанския двор, ще има ли сватба.
