И нститутът за зелена политика и други български неправителствени организации ще оспорват ратификацията на споразумението за петролопровода Бургас-Александруполис в съда.
Ще проучим възможността да бъде атакувано ратифицирането по съдебен ред пред международен правен орган, заяви в Бургас Петко Ковачев, представител на института. Това съобщава кореспондентът на БГНЕС в Бургас.
Според него ако ратификацията бъде обявена за незаконна, това прави и споразумението, подписано от България, невалидно.
В случай, че съдебното оспорване е невъзможно,
еколозите ще се опитат да въздействат на Министерството на околната среда и водите, за да даде ведомството отрицателна оценка на доклада по ОВОС (Оценка за въздействието върху околната среда).
Днес Ковачев представи анализ на споразумението за петролопровода, изготвен от института. В него са посочени редица икономически, екологични, социални и политически негативни ефекти от изграждането и експлоатирането на съоръжението.
Според документа само отказът да се събира ДДС върху дейностите и услугите на петролопровода ще донесе на България загуби между 100 и 106 млн. евро. Съоръжението цели заобикалянето на Босфора и Дарданелите по финансови и екологични причини, но еколозите са категорични, че така
ще се увеличи трафикът и рискът от екоинциденти в Черно море
Според тях социални проблеми може да се очакват с отчуждаването на земи по трасето на петролопровода, достъпа и преминаването през територии, както и с неудобствата за населението от присъствието на военизирана охрана на съоръжението.
Допускането в българската икономика на играчи като руските компании, които не спазват правилата на играта, създава прекалено много рискове за основни демократични права в България, заяви още Ковачев.
От Института за зелена политика ще се борят зоните покрай трасето, които не са в мартенския списък на защитените територии в "Натура", да влязат в новия списък, който ще бъде обявен до края на юли. Според представителите на института
петролопроводът ще мине през седем до 10 защитени територии
Еколозите настояват и за стратегическа оценка на околната среда, защото според тях няма достатъчно ресурс за всички съоръжения, проектирани да пренасят нефт от Каспийския регион.
Предстои експерти от института, съвместно с други екоорганизации, да изготвят анализ за екологичните въздействия на Бургас-Александруполис.
На 17 юни община Созопол обяви, че започва официална подписка сред жителите на всички нейни съставни селища срещу изграждането на петролен терминал и преминаването на нефтопровода Бургас-Александруполис през залива Вромос и територията на община Созопол.
"Ние бихме желали нашите мотиви да бъдат разбрани правилно от управляващите в държавата и от всички хора. Общинското ръководство и жителите на Созопол не са срещу изграждането на петролопровода, който безспорно е важен стратегически проект за държавата ни.
Ние обаче настояваме да бъде проявен държавнически подход
при реализирането на проекта, да не се допусне отделни икономически интереси да бъдат поставени над държавните за сметка на българския туризъм", коментира председателят на Общински съвет-Созопол Панайот Рейзи.
По негова информация за реализирането на проекта Бургас-Александруполис се предвижда да бъде изграден буй в морето на Бургаския залив за разтоварване на танкерите, а петролът да достига до сушата по тръба преминавайки през залива Вромос.
"Нашите основателни опасения са, че този екологичен риск за разтоварване на танкери в морето се поема, за да се избегне заплащането на пристанищни такси, а тези такси влизат в държавния бюджет.
Макар да не се съмняваме, че съоръженията ще отговарят на всички изисквания за безопасност, никой не е застрахован от аварии и произшествия, а дори и най-малкият разлив на петрол е антиреклама за българския туризъм, при това
теченията са такива, че могат да замърсят морето от Несебър до Резово
Самото наличие на такова съоръжение в морето ще повлияе негативно върху нашия морски туризъм и може да бъде използвано от нашите конкурентни туристически дестинации в Европа, особено от съседните ни туристически страни.
Най-модерните ни морски курорти могат да се превърнат в рискова туристическа дестинация от екологична гледна точка", мотивира становището на созополските общинари Панайот Рейзи.
