Акад. Валери Петров получи Голямата литературна награда на Софийския университет (Uni-Sofia.bg) за тази година на церемония в аулата на висшето училище. Ректорът проф. Боян Биолчев му подари и икона с лика на патрона на университета - Св. Климент Охридски.
Наградата е учредена по предложение на Факултета по славянски филологии във връзка със 110-годишнината на Алма матер. Досегашните нейни лауреати са Вера Мутафчиева, Йордан Радичков, Ивайло Петров, Константин Павлов, Борис Христов и Антон Дончев.
Вече дълги години пръснах усилията си в няколко посоки на изкуството, но всички те, начело с поезията, са неделимо свързани с българските реч и писмо и затова дълбоко ме вълнува това, че наградата, която получавам, носи името и образа на Климента, утвърдителят и разпространителят на българското писмено слово, каза лауреатът в благодарственото си слово и добави:
"Има значение за мен, че получавам наградата в дни, когато скъпата на сърцата ни национална култура е сериозно заплашена от чуждестранното нахлуване, улеснено и от някои черти на националната ни психика. Аз правя каквото мога в това отношение.
Преди време, в невесел миг, написах стихотворение, в което се обръщах дори към българския език с жална молба: исках не аз него да възхваля, както е традиционно за поетите, а той, езикът, мене да похвали за вярната ми служба..."
По-рано тази година писателят навърши 85 години и получи годишната награда на НДК.
Роден е на 22 април 1920 г. в София, истинското му име е Валери Нисим Меворах, но при първите си публикации ползва фамилното име на майка си - откъдето се ражда и литературният му псевдоним.
Завършил е италианското училище и после - медицина в СУ. Участвал е в последната фаза на Втората световна война - Отечествената.
Един от основателите на вестник "Стършел" (Starshel.bg), известно време работи там като зам.-главен редактор. Бил е на дипломатическа работа в Рим като културен аташе.
Превежда от английски, руски, италиански и други чужди езици - всички Шекспирови пиеси (комедии и трагедии) и сонети, произведения за деца от Джани Родари, Ръдиард Киплинг и Сергей Михалков, стихове от Жак Превер, Александър Блок, Борис Пастернак, Миклош Радноти, дори "Фауст" от Гьоте.
Автор е на сценариите на игрални филми като "Точка първа" (1956), "На малкия остров" (1958), "Слънцето и сянката" (1962), "Рицар без броня" (1966), на киноновели ("Един снимачен ден") и анимационни филми ("Приказка за боровото клонче").
Многократно преиздавани и поставяни в театъра са и собствените му "Пет приказки" за деца: "Бяла приказка" (1977 г.), "Копче за сън" (1978 г.), "Меко казано" (1980 г.), "В лунната стая" (1982 г.), "Пук!" (1983 г.).
Любими на читателите са и неговите сатирични поеми.
Автор е и на романа "Към полюса" (1938 г.), "Книга за Китай" (1958 г.), поемата "В меката есен" (1961 г.), пиесата "Когато розите танцуват" (1965 г.).
