Демографските проблеми на Стария континент

З а части от Източна Германия въпросът за бъдещото на следващите поколение съвсем скоро може да се превърне в нещо твърде абстрактно. Не само заради раждаемостта, която е много ниска, но и защото младите хора масово напускат региона.

От обединението на Германия насам около милион и половина души са напуснали източна част и са се преселили в западната. На запад има повече работа, а и заплащането е по-добро. В някои градове на бившата ГДР цели квартали са запустели. Да не говорим за тъжните училища без ученици или за индустриалните зони фантоми.

Град Магдебург обаче полага всички усилия, за да обърне тенденцията. Една от инициативите е предоставянето на т.нар.

пакети спомени.

Идеята е те да се дават на младите хора, напускащи града. Един такъв пакет съдържа трюфели, билети за местния театър или брошури от университета. Зад инициативата стоят кмета на Магдебург, както и федералният министър, натоварен с въпросите на градоустройството.

Благодарение на това за няколко дни иначе спокойният и стоящ малко встрани град бе буквално окупиран от медиите. Самите жители на Магдебург обаче не изглеждат особено очаровани от идеята, нито пък инициатива е успяла да ги убеди да останат.

Никой няма да се върне заради тези пакети сувенири, смятат местните. Хората напускат, защото в града нямат работа и имат повече шансове другаде. Младите, зарязали града, продължават да поддържат връзка с Магдебург чрез близките си. Много от тях на драго сърце биха се върнали, ако имат работа. Пакетите са много мил жест, но са безполезни и няма да променят ситуацията.

Европа остарява

Някои страни обаче правят изключение. Такъв е случаят на Ирландия и Франция. През миналата година във Франция са се родили 807 400 бебета, което почти изравнява рекорда на страната през 2000 г. Според Националния статистически институт за икономическите изследвания става дума за тенденция - от 25 години насам раждаемостта във Франция не е спадала. А от пет години дори се увеличава.

Има няколко хипотези, които обясняват този факт. Една от тях е професионалната реализация на французойките. Във Франция е възможно да имаш деца и да работиш. Французойките често се оплакват от трудностите, които срещат при отглеждането на децата си. Но положението им не е по-трудно, отколкото е в други европейски страни като Германия например.

От друга страна, средната възраст на жените, които за първи път стават майки, никога не е била толкова висока - 30 години. Това може да означава само едно - жените във Франция изчакват да постигнат известна стабилност, преди да имат деца. Приблизително същата е ситуацията в Ирландия. Другите държави, в които раждаемостта е висока, са Финландия, Дания, Швеция, Великобритания, Холандия и Люксембург.

Към края на миналата година изчисленото постоянно население на България е 7 718 750 души, като с всяка изминала година населението намалява. Единствено в столицата тенденцията е обратната, защото София се оказва най-големия трудов пазар.

Според експертите на Световната банка годишно населението у нас намалява с 0,8%, което прави

страната ни една от най-бързо застаряващите нации в Европа.

Това от своя страна води до намаляване на работната сила. В последно време се заговори, че ще се наложи да внасяме работна ръка, тъй като прогнозите предвиждат до 2050 г. намаляване на българите до 5,1 млн.

Наред с това според последния доклад на ООН за раждаемостта и броя на браковете раждаемостта у нас е сред най-слабите в света с тенденция да продължи да се понижава.

Най-много деца у нас раждат жените между 20 и 24 г.

За разлика от страните в Западна Европа и съседните Турция и Гърция жените след 29-годишна възраст у нас рядко се решават да имат дете. Това е причината една от родните радиостанции да подеме кампания "Повече българчета за България", друга обяви национална кампания "1000 бебета на България".

В момента три пъти повече деца до 1 г. умират в сравнение с европейските държави. Младите хора продължават да емигрират, провокирани от желанието да търсят достоен стандарт на живот, сигурност и перспектива в живота си. Търсят и своята професионална и творческа реализация.

Пътят към западноевропейските страни, САЩ, Австралия и Канада поеха около 1 млн. българи под 35-годишна възраст. Идеите за привличане обратно на този голям демографски резерв от емигрирали българи все още не работят.