Н а много места в Европа времето е оставило следи от неотдавнашното минало, които обаче постепенно изчезват.
Един от примерите е Полша, където за да бъде запазена паметта за еврейското гето във Варшава, Еврейският исторически институт заедно с кметството на града постави указателни табели за това място.
В периода от 1940 до 1943 г. 450 хил. души живеят в този затвор от 4 кв.км., който покрива голяма част от центъра на Варшава. Гетото е напълно унищожено през 1943 г. и след това изчезва от картата на града, като на негово място се появяват новите постройки в съветски стил.
До съвсем скоро очертанията на еврейското гето са били почти неоткриваеми. Благодарение на инициативата на Еврейския исторически институт и кметството на града историческата памет ще бъде съхранена.
Елеонора Бергман разказва за раждането на тази идея: "Имах отдавна идеята да се отбележи мястото на варшавското гето. Бях си дала сметка, че гидовете, които развеждат туристите из Варшава и дори жителите на града, въобще не знаят къде е минавала границата на гетото. Улиците и сградите днес изглеждат съвсем различно и беше доста трудно да се определи точното местонахождение."
От известно време насам 21 възпоменателни плочи, разположени на различни места пазят паметта за ужаса на това място, със снимки показващи как е изглеждало съответното място преди 60 години.
Голяма част от Берлинската стена, която символизира най-силно разделението в Европа до края на 80-те години на ХХ век, е разрушена през месеците след ноември 1989 г.
Дали обаче в желанието си да премахнат този мрачен символ, берлинчани не са отишли прекалено далеч? В момента един от въпросите, които вълнуват жителите на германската столица е дали да бъде възстановена част от Берлинската стена.
Става дума за Бернерщрасе, където се намира 200-метрова линия от стената, но с липсващи 20 метра, които са разрушени през 1997 година, за да се разкрият няколко гроба от намиращото се в близост гробище.
Църковните власти отказват да отстъпят, а федералните власти настояват липсващата част от стената да бъде възстановена. Аргументът на властите е прост - колкото по-автентично изглежда мястото, толкова по-лесно младите хора ще разбират какво е представлявала стената за жителите на Берлин до 1989 г.
От общо 40-километровата стена, която разделяше града на източен и западен, днес са останали само няколкостотин метра.
У нас паметникът пред НДК, който се извисява в центъра на столицата, се е превърнал в символ на унаследената социалистическа архитектура на монументализма.
Изграждането на паметника започва през 1981 г., момент, когато е на модата издигането на внушителни на пръв поглед комплекси. Мнозина са свидетели на некачествения строеж, който впоследствие доведе до поетапното разпадане и сегашния уродлив вид.
Посветен на 1300-годишнината от основаването на българската държава, от самото начало паметникът е обект на неодобрение. Днес в публичното пространство се сблъскват няколко идеи - да се премахне паметникът, да се остави като символ на рушащия се комунизъм или да се потърси неговото адекватно вписване в съвременния еклектичен облик на София.
Дебатът за съдбата на паметника, се свързва с проекта "Следа".
Този дебат е първия сериозен след близо 30 години, откакто е издигнат монументът. С проекта "Следа" българо-френската група от архитекти и хората на изкуството - французите от асоциацията "Archinef" и колектива "Images-A-Mot", както и българската асоциация "Пясъчен часовник" предлагат да се изработи платформа за реконструкция.
Тази реконструкция трябва да бъде изработена на основата на очакванията и възгледите на гражданите относно обекти като паметника "1300 години България", които носят спомените от миналото.
За хората от проекта разрушаването не е решение, защото това е равносилно на проява на комплекси от миналото. По-скоро търсенията са в посока на осмисляне и осъвременяване на тези следи от близкото минало.
В духа на проекта много находчивост и творчески подход проявиха група студенти от Университета по архитектура и строителство.
В своя видеоклип, представен преди време в Червената къща, Ивайло Христо, Велислава и Силвена, предлагат не една и две възможности за бъдещо използване на паметника - като телевизионна кула или рекламен билборд, ретранслантор за безжичен интернет, място за паркур и скално катерене, обществен часовник, шанца за скейтборд.
Самият автор на паметника проф. Валентин Старчев проявява голяма търпимост и към евентуално решение да се събори останалото от паметника, и към преосмислянето на миналото във вида промяна на паметника.
Засега монументът от социалистическия период остава тема за нападки между Столична община и Министерството на културата, които не могат да се разберат кой трябва да се погрижи за паметника.
