Статията му е препечатана в рубриката "Мнения" в петъчния брой на вестник "24 часа", откъдето ви предлагаме текста на български:
Почти всеки би се съгласил, че войната срещу Ирак имаше една положителна последица: диктаторът Муамар Кадафи обяви, че Либия спира да разработва оръжия за масово унищожение.
Покаянието на Кадафи създаде очаквания, че Либия скоро ще се върне в международната общност.
Наистина, след тази декларация режимът чинно докладваше оръжейните си доставки и преустанови всякаква военна търговия със Северна Корея, Сирия и Иран.
Именно информация, получена от Либия, помогна на американското разузнаване да разкрие ролята на пакистанския учен Абдул Кадир Хан в предоставянето на оръжия за масово унищожение на престъпни режими по света.
Като награда Джордж Буш смекчи санкциите срещу Либия, а тази седмица САЩ възстановиха дипломатическите отношения с нея, прекъснати преди 24 години.
Преди обаче да обявим Кадафи за новия Горбачов, трябва да обърнем голямо внимание на един наказателен процес във Върховния съд на Либия.
Той е тестът дали Кадафи наистина се е променил, или говори празни приказки.
Фактите по делото: през 1999 г. пет български сестри и един палестински лекар от болницата в Бенгази са арестувани по обвинение в умишлено заразяване на 426 либийски деца със СПИН.
40 от децата вече са мъртви.
През 2001 г. Кадафи заяви, че заразата е заговор на ЦРУ и "Мосад", за да отслабят либийската нация.
Днес властите твърдят, че заразяването е станало при опит за намиране на лек срещу СПИН.
Европейската дипломация бързо намери гигантски пропуски в обвинението. Българките са направили признания като резултат от мъчения; две от тях твърдят, че са били изнасилени в ареста.
Френският лекар, откривател на вируса на СПИН, направи собствено разследване и заключи, че до заразяването е довела лошата хигиена в болницата и че заразата е плъзнала доста преди шестимата да започнат работа там.
Тези факти обаче не разколебаха либийския съд.
На 6 май той осъди шестимата на смърт чрез разстрел.
Сега съдбата им е в ръцете на Върховния съд, който би трябвало да се произнесе догодина.
За съжаление, подбудите, които карат Либия да превърне в изкупителни жертви тези невинни чужденци, са толкова силни, колкото и при ареста им.
Признание, че ужасяващите условия в болницата, а не зли чужденци, са причинили епидемията,
би струвало на режима на Кадафи $4 млрд. обезщетения -
доста повече от сумата по делото "Локърби".
А и гневът на родителите на заразените деца е разбираем и режимът предпочита той да не е насочен към него.
Ето защо Западът трябва да каже ясно на Кадафи, че екзекуцията на тези невинни хора ще му струва много повече, отколкото ако признае истината.
ЕС, който ще приеме България през 2007 г., възприе подходящия тон, настоятелно подтиквайки Кадафи да освободи медиците.
Българският външен министър Соломон Паси неуморно ги защитава.
Държавният департамент порица присъдите, а Кофи Анан и Тони Блеър предложиха да помогнат.
Срещу смъртните присъди се изказа дори премиерът на Ливан.
Демократичният свят обаче може да направи повече.
Първо, сега, когато дипломатическите отношения са възстановени,
САЩ трябва да кажат на Кадафи, че цивилизованите страни няма да допуснат екзекутирането на доказано невинни хора.
Второ, европейските ни съюзници, с категорична наша подкрепа, трябва да работят настоятелно, за
да убедят Кадафи да помилва обвиняемите, може би като предложат финансова помощ за заразените деца.
Либийският външен министър даде да се разбере, че молба за помилване би имала много по-голям шанс, ако е придружена от ангажимент към пострадалите семейства.
Жестока ирония е, че суматохата около завръщането на Либия в световната общност оставя на заден план нещо много по-вдъхновяващо.
Само преди 15 години България, родината на осъдените сестри, бе най-послушният сателит на СССР.
Днес тя е демократична страна със свободен пазар, член на НАТО и стои на прага на ЕС.
Ако се търси пример как една тоталитарна държава може да се реформира, България, а не Либия е образецът за това.
