Е вропейската комисия (ЕК) призова евродепутатите да не пречат с "импровизирани ходове" на разговорите между ЕС и Либия за осъдените на смърт български медицински сестри, предаде Франс прес.
Трябва много да се внимава да не се попречи на започнатите действия, да не бъде повлиян климатът на разговорите с Либия с импровизирани ходове, казал еврокомисарят за транспорта Жак Баро пред евродепутатите в изявление от името на ЕК.
Става дума за много деликатно досие, което изисква от страна на ЕС дискретност, но без да се отстъпва от твърдостта по въпроса за необходимостта да се постигне освобождаване на българските медицински сестри и палестинския лекар, уточнил той.
Според него това обаче не означавало либийските власти да забравят, че бъдещето на отношенията между Либия и ЕС зависи от решението на този проблем.
Научната общност е на мнение, че причина за епидемията са хигиенните условия в либийските болници, напомня Франс прес.
Този четвъртък Европейският парламент (ЕП) приема резолюция за петте българки и палестинеца, осъдени повторно на смърт на 19 декември по обвинение в умишлено заразяване със СПИН на повече от 400 либийски деца в болницата в Бенгази.
В проектодокумента се посочва, че обвиняемите в започналото отдавна СПИН дело вече са граждани на ЕС, след като България бе приета на 1 януари в общността, допълва Ройтерс.
Съобщено бе, че са внесени няколко варианта, но след дебатите е ясно, че те могат да се различават само по остротата, с която Либия се осъжда за случая, и по характера на мерките, предлагани по отношение на тази страна според развоя на случая, обяснява БТА.
Европейската комисия има ограничени възможности да въздейства
върху Триполи поради липсата на програми за сътрудничество с Либия, заявява пред агенцията източник от ЕК.
Водят се дискусии как да ангажираме либийците в енергетиката и в търговията, но максималното, което можем да направим, е да прекратим някои преговори, твърди източникът.
Това обаче не е оправдание според лидера на групата на либералите и демократите в ЕП Греъм Уотсън.
Пред Ройтерс той опровергава твърденията, че ЕС не оказва финансова помощ на Либия и заяви, че Брюксел дава най-малко по 1 млн. евро годишно на Триполи.
Освобождаването на петте българки и палестинския лекар, които бяха осъдени на смърт в Либия, не подлежи на преговори, заявява също пред Ройтерс нашият еврокомисар Меглена Кунева.
Нейното изявление бе в отговор на съобщенията, че Либия е предложила да отмени смъртните присъди в замяна на финансови компенсации и освобождаване на либиеца, излежаващ присъда в Шотландия заради атентата над Локърби през 1988 г.
"Това няма нищо общо с делото "Локърби"
Няма каквито и да било доказателства, че тези хора са виновни и ЕС няма да позволи което и да било друго дело да бъде използвано с цел да се оказва натиск. Това е недопустимо", подчертва тя.
"Според мен Либия ще постъпи разумно, ако обърне сериозно внимание на предложената резолюция и на следващите стъпки, които ще предприеме Съветът на министрите на външните работи следващата седмица.
Резолюцията е доказателство, че ЕС е солидарен по проблема с българските
медици и че се отнасяме към това много сериозно", добавя Кунева във връзка с представения проект за резолюция на Европейския парламент по СПИН делото в Либия.
Българската еврокомисарка е приготвила от свое име декларация по случая, в която се отбелязва, че с гласуването на подобна резолюция съдбата на българските медицински сестри ще се превърне в европейска кауза.
Като българка аз съм дълбоко благодарна за солидарността и убеждението, с което всички европейски институции и известни политически фигури изразяват подкрепа към борбата за освобождаване на българските медицински сестри, се казва още в изявлението на Меглена Кунева.
На обсъждането на проекторезолюцията българският депутат Филип Димитров говори от името на групата на Европейската народна партия, най-многобройната в ЕП.
Той изрази съпричастност със семействата на заразените и починалите от СПИН деца в Бенгази, но отхвърли категорично произнесените смъртни присъди като напълно неоснователни и неоправдани.
Бившият премиер и посланик в САЩ подчерта политическата страна на съдебния процес срещу сънародничките ни и изтъкна, че на политически виждания трябва да се отговори с политически мерки.
Според него ЕП трябва да поиска преразглеждане на политиката на европейските институции към Либия, ако не се постигне освобождаване на българките.
Вече бяха споменати драстичните нарушения на правата на човека по отношение на медицинските сестри, жестоките мъчения срещу тях, заяви друг от евродепутатите ни - Евгени Кирилов от името на втората по големина политическа група в парламента, социалистите.
"Време е да се каже ясно, че въпреки големите усилия на Съвета на ЕС и Европейската комисия, независимо от дългите преговори с Либия, за които всички ние сме благодарни, резултатите са ужасяващи.
Като всеки диктаторски режим, и този в Либия се страхува от хората си. Страхува се да признае, че СПИН инфекцията в Бенгази и трагичната смърт на толкова деца, са предизвикани от състоянието на либийската здравна система.
Натискът срещу Либия не даде резултат досега. Напълно подкрепям текста, сочещ, че в случай на липса на положително развитие по случая, трябва да има преразглеждане на политиката към тази страна.
Либия трябва да разбере, че не може да продължава да действа, все едно че нищо не се е случило. В противен случая рискуваме пак да започнат приказки, че когато замирише на петрол и газ, някои правителства са склонни да забравят за правата на човека", каза Кирилов.
След него думата бе дадена на бившия докладчик за страната ни в ЕП Джефри ван Орден.
Той очерта тройното трагично измерение на случая със заразените от СПИН деца в Бенгази: българските медицински сестри и палестинския лекар са вече осем години в либийски съд, заразени със СПИН са стотици либийски деца, десетки починаха, заради случая отношенията на Либия с международната общност се влошават.
Потвърждаването на смъртната присъда е шокирало и разочаровало ЕП и другите европейски институции, посочи Ван Орден. Според него
сложността на случая изисква на моменти да се проявява известна дискретност
Той също така подчерта, че Съветът на ЕС и Европейската комисия трябва спешно да разработят два вида мерки по отношение на Либия.
Едните трябва да се приложат, ако Триполи реши да освободи бързо българките и палестинския лекар, а вторите - ако случаят не се развие в тази положителна посока.
След тримата се изказаха още 14 депутати, сред тях българите Атанас Папаризов и Кристиян Вигенин. Всички оратори без изключение в една или друга степен поискаха Съветът на ЕС и ЕК да бъдат готови да действат според развитието на случая.
В някои от изказванията бе посочено, че това вече е по-наложително, защото случаят с българските медицински вече не засяга само България, а и ЕС; че на смърт в Либия са осъдени граждани на ЕС.
В края на разискванията думата поиска отново комисарят Баро. Ние в Европейската комисия сме убедени, че европейските институции трябва да гледат на отношението си към този случай преди всичко като проява на солидарност, каза той.
Баро предаде уверенията на Бенита Фереро-Валднер, в чийто ресор са и отношенията с Либия, че ще държи ЕП изцяло в течение на всички събития, свързани с осъдените български медицински сестри в Либия.
Тя очаква труден диалог с Либия, но надява също така този диалог да е успешен, подчерта колегата й.
Междувременно на пленарната сесия на Европарламента ирландският депутат Йоин Райън (Eoin Ryan) оповести, че е изпратил писмо на либийския държавен ръководител Муамар Кадафи с призив да намери заедно с международната общност хуманно решение на случая, съобщават от посолството на Република Ирландия в София.
Райън обърна внимание, че се срещнал лично с Кадафи в Либия, за да обсъдят положението на ирландски заложници в Ливан. Миналата седмица ирландският евродепутат разговарял в Брюксел с посланика на Триполи в ЕС Сифау Хафиани и призовал
либийските власти да решат случая хуманно и дипломатично
Правителството на джамахирията се съгласило на кратка среща в белгийската столица с делегация на Организацията на ирландските медицински сестри, отбеляза Райън пред колегите си.
Медици от Ирландия и Европа работят в болници в целия Близък изток и също са дълбоко обезпокоени от съдбата на българските медицински сестри и палестинския лекар, добави той.
