Делегацията на Института за национална памет и полското Външно министерство се опитва да убеди администрацията на президента Путин руската страна да промени правната квалификация на деянието. Смята се, че това решение може да бъде взето на най-високо държавно равнище.
Обещаният в Москва достъп до 156 тома материали по делото е важна основа за диалога. Полската страна ще продължи да отстоява тезата, че става въпрос за неподлежащ на давност геноцид, а руската третира деянието като обикновено престъпление.
По повод вчерашните разговори в руската военна прокуратура медии коментират, че без отговор остава най-важният въпрос - каква е била съдбата на 7000 поляци, осъдени по заповед на Сталин от 5 март 1940 г. По силата на тази заповед са били разстреляни 15 000 полски офицери в Катин, Харков и Калинин.
Според експерти по източна политика руснаците се опасяват от претенции за обезщетение от страна на семействата на избитите. Полша ще изчака приключване на руското разследване до края на годината и не е изключено след това да започне свое следствие.
Полша, април 1940: 22 000 души от елита на полската армия са избити. Това става по заповед на Сталин на 5 март 1940 г. в окупираната от Червената армия полска територия. Всички заловени членове на офицерския и полицейския корпуси, както и държавни чиновници, са убити от специални бригади-убийци на НКВД (Народен комисарият на вътрешните работи).
4404 офицери са разстреляни на 3 април 1940 г. в Катин (в съветска Беларус). По-късно същия месец в Харков и Калинин (днешен Твер) са убити над 10 000 полицаи и държавни служители. Други 7300 (възможно е броят им да е бил до 11 000) цивилни поляци, намиращи се в затворите на западните области на Украйна и Беларус (бившите източни територии на Полша) са сполетени от същата участ.
Съветските инстанции твърдят, че този политицид е извършен от Хитлерова Германия, която от началото на войната на (1 септември 1939 г.) си е поставила за цел бързото избиване на полската интелигенция в окупираната територия. За шест седмици са избити около 16 000 полски граждани, за което Москва имала информация.
Едва половин век по-късно след деянието, през април 1990 г., съветското правителство под ръководството на Михаил Горбачов призна и пое вината за извършеното масово убийство.
След две и половина години Борис Елцин предаде документите за политицида в Катин. (извадки от Речник на масовите убийства на Гунар Хайнзон, 1998, Бремен, превод Весела Илиева).
