П о-нататъшното разпространение на ядрените технологии в цял свят едва ли ще доведе до намаляване на отделяните вредни емисии в атмосферата. Затова пък то ще увеличи възможностите на терористите в бъдеще и ще разшири списъка на страните притежателки на ядрено оръжие.
Тези заключения се съдържат в публикувания тези дни доклад "Too Hot to Handle? The Future of Civil Nuclear Power" на изследователската група "Оксфорд Рисърч груп".
Авторите на документа смятат, че мечтата на човечеството за евтина електроенергия също така не може да бъде достигната единствено благодарение на по-нататъшното развитие на АЕЦ.
През 2030 г. търсенето на електроенергия в света ще нарасне с 50%,
преди всичко за сметка на Китай, Индия, страните от Източна Азия, Близкия изток и Северна Африка.
Според доклада обаче над 60% от консумацията на енергия ще се обезпечава за сметка на въглища, петрол и природен газ.
Строителството на атомни електроцентрали напредва с много бавни темпове, значително изоставащи от необходимите. Днес в света има 429 действащи ядрени реактора, строят се нови 25, планира се изграждането на още 79.
Даже обаче ако вземем предвид, че новите реактори ще бъдат много по-мощни от съществуващите, а броят на страните, произвеждащи атомна енергия, ще нарасне от 31 на 38, това няма да увеличи много дела на атомната енергетика в световната структура на енергопотреблението. За да се измени ситуацията в близките 60 години е
необходимо да се построят най-малко 3000 реактора
"Възраждането на ядрените технологии не е по възможностите на ядрената индустрия. Нещо повече - възможностите на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) да извършва мониторинг и да осигурява безопасността на потенциалните ядрени военни страни, са достигнали предела си", се отбелязва още в доклада.
От "Оксфорд рисърч груп" смятат, че по-нататъшното разпространение на ядрените технологии в света е неизбежно, но много опасно.
"Даже минималното разширяване на броя на страните, притежаващи ядрени технологии, ще има сериозни последствия от гледна точка на възможностите за разпространение на ядреното оръжие сред държави, които днес не го притежават, както и за ядрения тероризъм", отчитат авторите на доклада.
Редица страни от Близкия изток и Северна Африка - Бахрейн, Йордания, Кувейт, Оман, Катар, Сирия, ОАЕ, проявяват интерес към ядрените технологии.
Ако Иран в близко бъдеще стане притежател не само на АЕЦ, но и на ядрено оръжие, това ще ликвидира баланса на силите в региона, и на страни като Египет и Саудитска Арабия ще им се наложи да търсят начини за усвояването на ядрените технологии.
"Ако една страна в региона притежава ядрено оръжие, останалите ще се стремят към същото. Ще наблюдаваме ефекта на доминото", коментира пред "РБК дейли" един от авторите на доклада Френк Барнаби.
От своя страна, увеличаването на броя на страните, притежаващи ядрени технологии, особено в развиващите се държави от Изтока, ще доведе според експертите до
активизацията на тероризма
Първо, в тези страни ще бъде много по-лесно да се намерят необходимите компоненти за създаването на т.нар. "мръсна бомба" или да се открадне готова бомба.
Второ, атомни електроцентрали, разположени в тези страни, едва ли ще се охраняват така надеждно, както в западните, което ще ги направи уязвими за нападения.
"Най-голямата опасност идва от терористи, които ще се опитат да се внедрят в АЕЦ и да саботират работата й отвътре, изключвайки системите за охлаждане на активната зона на ядрения реактор или басейна за съхраняване на отработеното гориво, което ще доведе до радиационно замърсяване на околната среда", коментира Барнаби.
За предотвратяването на опасностите, свързани с разпространението на ядрени технологии, в момента се реализират два проекта: създаване на банка за ядрено гориво и глобално партньорство за ядрена енергетика.
Конвенция на ООН, която задължава правителствата да наказват
притежатели на незаконни ядрени устройства или радиоактивни материали, влиза в сила от днес.
Споразумението бе одобрено от Общото събрание на ООН през 2005 г. - седем години след като Русия го предложи за пръв път. Това бе първата конвенция за борба с тероризма, приета след нападенията от 11 септември 2001 г. в САЩ.
С ратификацията на документа от Бангладеш миналия месец бе изпълнено условието най-малко 22 държави от ООН да ратифицират споразумението, за да може то да влезе в сила.
Документът, наречен "Международна конвенция за предотвратяване на прояви на ядрен тероризъм", цели да попречи на незаконни групировки да използват или да се сдобият с ядрени оръжия.
Той задължава правителствата да съдят или екстрадират лица, притежаващи радиоактивни материали или ядрени устройства или лица, които отправят заплахи, притежавайки такива материали.
Целта е и да бъдат защитени от нападение ядрени електроцентрали и реактори. В текста се призовава и за обмен на информация и помощ между правителствата.
Единствените ядрени сили, било то доказани или предполагаеми, които са ратифицирали документа обаче са само Русия и Индия. Конвенцията засега не е ратифицирана от САЩ, Великобритания, Франция, Китай, Пакистан и Израел, припомня Ройтерс.
