Б ългария и още четири държави - нови членки на ЕС, са заплашени от т.нар. португалската болест - продължителна икономическа стагнация и болезнено прилагане на европейските стандарти, което ще задържи темпа на нарастване на реалните доходи.
Това е изводът в последния доклад на кредитната агенция "Муудис" (Moody's), изследвала България, Румъния, Естония, Латвия и Литва. Основната причина за песимистичната прогноза на анализаторите е комбинацията между голям дефицит по текущата сметка и фиксирани или силно ограничени валутни курсове в петте държави, което ги прави много уязвими към външни сътресения и може да доведе до икономическа криза.
Прогнозата е, че през следващите 20 години петте страни ще постигнат едва удвояване на брутния вътрешен продукт на глава от населението, какъвто е опитът на Гърция, Испания и Португалия.
Повечето български макроанализатори обаче отново отхвърлиха поредните предупреждения за опасността от увеличаващия се дефицит в комбинация с недотам качествени чуждестранни инвестиции.
Анализаторите от "Муудис" чертаят два основни сценария за бъдещото развитие на петте държави. Първият и по-вероятен е т.нар. португалска болест, а вторият, за който кредитната агенция почти не допуска да се случи, е повторение на опустошителната азиатска криза от 90-те години на XX век .
Анализът открива сериозни рискове за наближаващата стагнация и в качеството на чуждестранните инвестиции, които покриват дефицита в текущата сметка.
България завърши 2006 г. с дефицит по текущата сметка от 16% от брутния вътрешен продукт (3.8 млрд. евро). За същия период преките чуждестранни инвестиции надхвърлиха 4 млрд. евро. Данните на "Муудис" обаче показват, че страната ни заема последно място сред разглеждани 5 държави по ефективност на инвестициите.
Това означава, че в България са необходими най-голям обем вложения за производството на единица продукция, което допълнително допринася за уязвимостта на икономиката. Освен това единствено в България ефективността на инвестициите показва спад от 1998 г. насам.
В последните месеци се засилиха предупрежденията за качеството на инвестициите в България, които играят решаваща роля за активността на частния сектор и би трябвало да намалят дисбаланса в текущата сметка в по-дългосрочен период.
България има нужда от повече вложения, насочени в производството, коментира преди ден и ръководителят на мисията на Международния валутен фонд за страната Робърт Хагеман в интервю за "Дневник". Той определи като сравнително малък дела на производствените инвестиции в общия обем на чуждестранните вложения в страната.
Според анализаторите на "Муудис" икономиките на петте държави се развиват твърде бързо. Без да използват термина прегряване, те предупреждават, че това увеличава риска от криза. "Спасителен пояс" за петте държави, който ще ги предпази от азиатския вариант в случай на криза, е членството им в ЕС.
Предупрежденията обаче не притесниха българските макроикономисти, които се обединиха около мнението, че ситуацията в България е много различна от икономическите условия, породили кризата в Португалия през 1999 г.
Основната разлика е, че България поддържа бюджетен излишък, докато Португалия е имала много голям бюджетен дефицит, който всъщност беше проблемът й, обясни Георги Ангелов от "Отворено общество". По думите му за последните 10 години всички цитирани в анализа източноевропейски страни са направили голяма крачка напред в развитието си, най-вече в икономическата свобода и конкурентността си. За разлика от тях в Португалия не е имало толкова големи положителни промени.
Проблемът не е големият дефицит по текущата сметка, което е нормално за развиващи се икономики, а фактът, че той се интерпретира като проблем от подобни институции, което дава лош сигнал на инвеститорите и така могат да се реализират част от рисковете, смята Димитър Чобанов от Института за пазарна икономика.
Според българските анализатори рисковете в доклада са надценени и те се неутрализират от големите инвестиции, които продължават да покриват дефицита.
Опасението, че евентуално разклащане на доверието на инвеститори към българската икономика и спиране на инвестиционния поток ще доведе до катаклизъм в платежния баланс, е силно преувеличено, смятат от Института за пазарна икономика.
Според анализаторите спад в инвестиционната активност би довел до по-малко потребление на суровини, материали и инвестиционни стоки, които формират над 85% от вноса. Същевременно с това валутните резерви на БНБ растат, което означава, че входящите парични потоци са по-високи от изходящите.
Въпросът в случая е не какъв е дефицитът, а дали България ще подобрява бизнес средата, за да привлича повече инвеститори, смята Ангелов. Според него проблем може да се породи само ако страната спре да провежда структурни реформи.
Основният начин да запазим растежа и да избегнем евентуално забавяне е да продължат структурните реформи, най-вече либерализацията на трудовия пазар и подобряването на бизнес климата, е мнението и на Димитър Чобанов.
Българският износ очевидно расте и очевидно качеството на инвестициите не е попречило на това той да стане конкурентоспособен, смята Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии.
Според него увеличението на дупката се дължи основно на вноса на горива и суровини, както и на инвестиционни стоки. Дори и инвестициите в молове и търговски центрове са ефективни, защото допринасят за въвеждането на ноу-хау, технологии и опит, добави Чобанов.
Ако все пак прогнозите на "Муудис" се реализират, това ще се усети най-вече в намаляване на цените и работните заплати и повишаване на безработицата. В тази ситуация решаваща ще е гъвкавостта на икономиката, коментира Ангелов.
Азиатската криза
До 1997 г. Азия привличаше повече от половината от общия приток на капитали към развиващите се страни. Икономиките от Югоизточна Азия поддържаха високи лихвени проценти, които привличаха инвеститорите, търсещи висока възвращаемост, което подхранваше големия им ръст в БВП от 8-12%.
В средата на 1997 г. обаче събитията в Латинска Америка изплашиха западните инвеститори, които загубиха доверието си в Източноазиатския регион и започнаха да изтеглят парите си, създавайки ефект на домино.
Негативните последици се задълбочиха и от наличието на големи дефицити по текущите сметки и фиксираните обменни курсове в азиатските икономики, което ги беше направило изключително зависими от чуждестранните средства.
Португалската болест
При подготовката си за членство във валутния механизъм ЕРМ2 и в условията на падащи лихвени проценти Португалия премина през истински икономически бум.
Страната преживя голям ръст на БВП, силен ръст в кредитирането, дълбок дефицит по текущата сметка, а заплатите се базираха на наивни според анализаторите очаквания.
В края на 90-те години глобалните тенденции в комбинация с отслабената конкурентоспособност изтриха постигнатия напредък и доведоха до продължителен период на стагнация, от чиито последици страната все още не може да се отърси. В резултат конвергенцията с европейските стандарти по отношение на доходите на населението беше прекъсната.
