През 1983 г. спектакълът, поставен от Красимир Спасов, обира всички награди на Националния преглед на българската драма и театърq за дълго остава в афиша на "Сълзата", играе се и на много други български сцени.
Сега режисьор отново е Спасов, който вече е професор в НАТФИЗ. В ролите, изпълнявани някога от тогавашните звезди на "Сълза и смях" Антоний Генов, Илия Караиванов, Цветана Манева, Веселин Гаджоков, Васил Димитров сега излизат Асен Блатечки, Иван Бърнев, Радосвета Василева, Веселин Мезеклиев.
Венцеслав Кисьов, днес директор на театъра, е единственият, участвал в някогашната постановка, който играе и сега - в ролята на Павел Шатев.
Мемоарите на Шатев "В Македония под робство" са основния документален материал, послужил на автора на драмата.
Георги Данаилов разказва за подготовката на бомбените атентати, извършени през април 1903 г. в Солун от групата на "гемиджиите" с цел да предизвика намесата на европейските държави за подобряване на положението на поробеното население в Македония и Одринско.
Били са взривени с динамит френският кораб "Гвадалкивир", ж.п. линията Солун-Цариград, солунският клон на "Банк Отоман", хвърлени са бомби в кафене "Алхамбра" и на други места, прекъснати са осветлението и водоснабдяването на града. Атентаторите не успявали да взривят телеграфо-пощенската станция и фабриката за светилен газ.
Убити били Йордан (Орце) Попйорданов, Димитър Мечев и Коста Кирков, самоубил се Цветан Трайков, Павел.Шатев и много други били изпратени в заточение.
В отговор турската войска и башибозук извършили масови кланета на българи в Солун и Битоля.
"Не си представях как е възможно години наред тези млади хора да копаят тунели под улицата, заврени под земята, задушаващи се от липсата на кислород. Каква е била тази воля и издържливост?
Исках да надникна в душите на тези терористи, защото повечето от тях копнееха да се оженят с църната земя, искаха да загинат за свободата на Македония, те бяха изпреварили с близо половин век камикадзетата.
В желанието си да останат анонимни, така че да няма и капчица суета, която да ги надживее, те изгарят всички собствени фотографии. Стремят се да няма невинни жертви, и в това значително се различават от съвременните терористи. Накрая повечето от целите им са изпълнени, банката е взривена, "Гваладкивир" гори в залива, в Солун настъпва смут и озверели турски войски издевателстват над мирното население.
И добавя: "Безполезна е саможертвата на терористите и в миналото, и днес, когато те вече не щадят, а целят изтребление, фанатизирали са се до крайност и са във война срещу целия свят. Но аз съм убеден, че единствената надежда такива хора да бъдат спрени е да се познават душите им",
Проф. Красимир Спасов отбелязва, че когато за първи път е работил с този текст, той е бил красиво-тържествен, патриотичен, със силно емоционално въздействие.
"Сега ме интересуват моралните основания и моралните опозиции. Вътрешното състояние на хората, които замислят акт, свързан с насилие, без да знаят какви ще са последствията и с безпокойство за невинните жертви," казва режисьорът.
Постановката е съвместна продукция на "Сълза и смях" и Общинския театър в Перник. Посветена е на паметта на актьора Стойчо Мазгалов (1930 - 2006), дългогодишен директор на "Сълзата".
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!