Най-важното по повод на конфликта в Грузия сега е да се спрат бойните действия, да се потърси политически процес, в който България е готова да участва много активно. София е едно добро място, ако се стигне до преки конкретни разговори с посредничеството на ЕС. Това заяви в интервю за БТА по повод ситуацията в Грузия премиерът Сергей Станишев.
Той добави, че е разпоредил проверка в държавния резерв, на базата на която Министерството на външните работи, Министерството на извънредните ситуации и Министерството на транспорта да направят необходимото за осигуряването на хуманитарна помощ за засегнатите от конфликта райони.
- Г-н премиер, как България вижда ролята си по отношение на конфликта в Грузия?
- Първо България разглежда този конфликт с голямо безпокойство. Това е съвсем разбираемо, защото ние сме страна от Черноморския регион и всякаква нестабилност и военна ескалация, както е в случая с конфликта в Южна Осетия, предизвиква допълнителна нестабилност и ни тревожи, защото това е много негативно за целия регион.
Сега най-важното е да се спрат бойните действия, да се потърси политически процес, в който България е готова да участва много активно. В това число смятам, че София е едно добро място дори, ако се стигне до преки конкретни разговори с посредничеството на ЕС.
По всички тези въпроси ще поддържаме много активна връзка и с френското председателство на ЕС, и с кабинета на президента на Франция.
Когато се водят активни бойни действия, е много трудно да се разбере кой точно е виновен в кой момент и какво точно се случва обективно - информацията е крайно противоречива и от двете страни.
Затова е най-важно да се спрат военните действия и да се изтеглят двете страни на първоначалните позиции, да се нормализира ситуацията и да се търси стратегическо решение, което е политическо и зачита териториалната цялост на Грузия.
Разбира се то следва да отчита и това обстоятелство, че конфликтът е много далеч и е необходимо в преговорите да се намери такъв разумен компромис, който да позволи и абхазците, и южноосетинците да се чувстват равноправни граждани на Грузия и да виждат своето място в тази страна.
- Каква позиция на ЕС би предложила София на предстоящата извънредна среща в сряда в Брюксел?
- Предложих също на министъра на външните работи да проведе разговори с френския външен министър утре, да информира него и френския президент, че както всички български институции, в това число и аз, и министърът на външните работи сме на разположение за подпомагане на мирния процес.
Когато говорят оръдията, когато се гърми, разумът отстъпва на заден план, тогава влиза в сила съвсем друга, военна логика и започва една безкрайна ескалация на насилието. Това е зле и за двете страни, защото бойните действия на съединения на руската армия на територията на Грузия се възприемат много негативно от преобладаващата част от световното обществено мнение.
Особено когато се нанасят удари по територията на самата Грузия, извън зоната на конфликта, въпреки че основно става дума за военни обекти. Наред с това ескалацията на конфликта и започването на бойните действия всъщност от страна на Грузия може би в отговор на провокации също дългосрочно се превръща в сериозна пречка за интеграционните намерения и стратегическите цели на Грузия.
България е страна член на НАТО и на Европейския съюз и смятаме, че ние носим своята отговорност от тази гледна точка, защото ние бяхме една от най-активните страни в изработването на политиката на ЕС за Черноморско взаимодействие.
Смятам, че в развитието на сегашния конфликт трябва да бъдем изключително активни и конструктивни, защото сме в уникална позиция. Първо, България последователно е подкрепяла стремежа на Грузия за интеграцията й в НАТО и за европейската й перспектива.
Да ви припомня, че на срещата на НАТО ние подкрепихме желанието на Грузия за получаването на План за действие за членство в НАТО, за разлика от много други страни в Североатлантическия съюз.
Освен това българското министерство на отбраната взаимодейства тясно с грузинското, помагайки им да достигнат натовските стандарти във военната реформа.
Не на последно място бих обърнал внимание на политическите и на икономическите контакти, защото миналата година аз посетих Грузия в един труден момент за тази страна, когато имаше въведено извънредно положение в резултат на вътрешнополитическа криза. Тогава бях своеобразен посланик на ЕС, помагайки да се урегулира този политически вътрешен конфликт.
България последователно подкрепя териториалната цялост на Грузия. Наред с това ние сме сред страните в ЕС, които поддържат добри и прагматични отношения с Руската федерация. Именно тази комбинация ни прави много важен участник в общите европейски усилия за намиране на политическо решение.
Най-важното в момента е да се прекратят военните действия. Както знаете, грузинската страна е подписала споразумение и ангажимент за прекратяване на военните действия от тяхна страна. Днес, доколкото съм информиран, такова разпореждане е дал и президентът на Руската федерация, което е първата и много важна стъпка.
Необходимо е също така да се върнат войските на изходни позиции преди началото на конфликта и да се започне един истински политически процес.
ЕС винаги е бил сила, която е повече политическа и повече сила на мира. Това е неговото предимство в усилията да се спре конфликта, да се спре неговото разширяване и ескалиране и да се търси политическо решение.
Мисля, че това не бива да бъде пропилявано като възможност. За да бъде възприет като такъв, ЕС трябва да заеме много премерена и балансирана позиция от гледна точка на международното право и на реалната ситуация в територията.
Нашето познаване на региона е много по-голямо. Ние сме най-заинтересовани от това да има стабилност и да няма военни действия. Нашите военни експерти от всички служби смятат, че няма непосредствена заплаха за българската национална сигурност. Това, слава Богу, е добре. Но това не ни предпазва от последици при продължаване на конфликта, защото това ще има своите икономически измерения - най-малко в търговски аспект.
Второ, за нас е важна реализацията на инфраструктурни и енергийни проекти, към които Грузия има отношение. Знаете, че през нейна територия преминава тръбопроводът Баку-Джейхан, както и много други подобни и важни стратегически проекти.
Ето защо ние сме заинтересовани от стабилността и ще направим всичко, което зависи от нас, за да се спре военната ескалация и да се премине към политически процес. Затова ще работим много ясно и последователно с всички достъпни дипломатически средства.
- На среща с посланика на Руската федерация в понеделник заявихте, че България е готова да предостави хуманитарна помощ на засегнатите от военните действия райони. Днес имахте среща и с посланика на Грузия. Какво съдействие от Вас потърсиха двете страни?
- Утре българският външен министър ще предложи на заседанието на Съвета на външните министри от ЕС Бургас да стане логистичен център за оказване на хуманитарната помощ. Ние сме получили нота от грузинското външно министерство с цял списък от хуманитарни артикули, от които имат нужда.
Веднага разпоредих спешна проверка за възможностите на държавния резерв и цяла поредица от това, от което има нужда грузинската страна. С това разполагаме и ще вземем спешно решение на Министерския съвет и ще организираме транспортирането на тази хуманитарна помощ за Грузия.
Вчера на срещата с руския посланик изразих нашата готовност ако руската страна има необходимост, да окажем чрез Червения кръст хуманитарна помощ и на бежанците от Южна Осетия.
- Смятате ли, че настоящият конфликт в Грузия заплашва някакви стратегически български интереси?
- Ако си спомняте, през 90-те години конфликтът в бивша Югославия, в наше непосредствено съседство, на запад от българската граница, изигра много негативна роля за икономическото развитие на България, за инвестициите в нашата страна.
Като цяло се създаде един образ на нашия регион като нестабилен, с етнически и военни конфликти, етнически чистки и всичко останало. Така че ние не можем да не проявяваме много голяма загриженост за развитието на ситуацията.
Затова всички български институции - започвайки от президента, правителството, Министерството на външните работи, внимателно следят тази ситуация. Знаете, днес имаше заседание при президента, поддържаме контакти и с грузинското правителство, с посолството на страната у нас, с руската страна.
- Наблюдатели смятат, че днешните събития в Грузия са резултат от признаването на Косово. Какъв е Вашият коментар - заложен ли беше настоящият проблем от това, както и от срещата на НАТО в Букурещ по-рано тази година, в която участвахте лично?
- Смятам, че косовският конфликт е доста по-различен по произход, развитие и съвременна история, защото Косово е единствената територия в Европа, в която в продължение на близо 10 години има много силно международно присъствие, която се управлява всъщност от международната общност.
Косово беше фактически загубено за Сърбия преди реалното провъзгласяване на неговата независимост. Няма еднакъв случай по отношение на замразените конфликти, от които модел да се пренесе механично върху други ситуации.
Ето, нека сравним Косово и Приднестровието - съвсем различни по своя произход конфликти. Докато в Косово конфликтът датира ако щете от 80-те години, когато беше отнета автономията на областта с население от 90% албанци.
Това радикализира процеса сред косоварите. Мина се през тотално етническо прочистване от страна на сръбските армия и паравоенни сили, през 1999 г. намеса на НАТО, международен протекторат по същество с мандата на ООН, международни мироопазващи сили - всичко това логично доведе до тази реалност.
В Приднестровието конфликтът е съвсем различен. Ако погледнете състава на населението, той много прилича на състава на етническите групи в самата Република Молдова като съотношение между молдовци, руснаци, украинци, българи. Това не е конфликт етнически по своя характер, а по-скоро политически, като последица от разпадането на Съветския съюз. Там виждам и позитивно развитие в последната година.
Различни са също така и конфликтите в Южна Осетия и Абхазия. Един от проблемите пред международната общност е да се намери единен знаменател, единен подход.
Затова инициирах пред генералния секретар на НАТО предложение, както и пред партньорите от ЕС, в София да проведем конференция на тази тема - за замразените конфликти и за намирането на пътища политически за тяхното решаване.
Искам да подчертая: по-добре пет години преговори, отколкото един ден война. Когато започнат военни действия, разумът и стратегическото мислене отиват на заден план. В крайна сметка губещи много често се оказват и двете страни, стратегически.
България, с опита си на стабилна държава на Балканите, която винаги е играла конструктивна роля по отношение на Западните Балкани, тяхната стабилност в процеса на реформи и доближаване до европейските стандарти, ще се стреми на играе аналогична роля и по отношение на държавите от Черноморския регион, в това число и Кавказките републики и Грузия.
