Павел Езекиев: 2004 г. - чакаме повече пари от приватизация

С оциалният ни песимизъм спира притока на инвестиции, казва в интервю пред в. "24 часа" в първия работен ден от годината шефът на Агенцията за чуждестранни инвестиции (вече Българска агенция за инвестиции, bfia.org - бел.ред.). Павел Езекиев е неин председател от началото на 2003 г.; преди това беше съветник на вицепремиера Николай Василев по инвестиционната политика. Езекиев е работил в лондонския клон на "Дойче банк" и като финансов анализатор в "Майкрософт", припомня вестникът.

- Г-н Езекиев, колко са инвестициите у нас до края на 2003 г.?
- До края на септември инвестициите в България са 864,2 млн. долара. Като включим и близо 350 млн. от продажбата на Банка ДСК, се получават малко над 1,2 млрд. долара. Вложенията над 10 млн. долара са 75% от общия размер. В края на м.г. инвестициите би трябвало да се окажат 1,4-1,5 млрд. Това е абсолютен рекорд за страната.

- Това много ли е или малко?
- Един от начините да се каже дали инвестициите са много, е да се погледнат като процент от брутния вътрешен продукт (БВП). Ако инвестициите са 1,4 млрд. и БВП има 4,8% ръст - колкото през 2002 г., това означава, че са малко над 8% от БВП. Същото съотношение се наблюдава в Чехия и др., което е хубаво. Дори малко повече. При всички случаи е над средното за Чехия, Унгария и Полша.

- Кои са най-големите инвестиции през 2003 г.?
- Най-голямата инвестиция ще бъде покупката на ДСК. Втората по големина към момента се оформя инвестицията на "ГлоБул" за увеличаването на мрежата, строене на базови станции и всякакви други технологии за около 200 млн. долара.
Следват инвестициите на "Лукойл" и "Юмикор". "Лукойл" инвестират в удвояването на капацитета на рафинерията в Бургас, както и в нови бензиностанции. "Юмикор" пък вложиха пари в голямо обновяване и разширяване на завода в Пирдоп.
След тях е "Миролио", която реализира също удвояване на инвестициите си в България - между 40 и 50 млн. долара. "Марица-3" е друга голяма инвестиция. До момента там са реализирани около 50 млн. долара, но нататък ще са много повече. "Шел" откри много бензиностации, "Метро" - много магазини.

- Какви са прогнозите ви за тази година?
- Очаквам, че инвестициите ще са малко повече от миналата. Половината от тях ще дойдат от големите проекти в енергетиката - от приватизацията в отрасъла, както и от продажбата на БТК.

- Тоест няма да са на зелено?
- Подозирам, че тази година половината от инвестициите ще са от приватизацията за разлика от миналата, през която те са около 1/3, даже по-малко. Т.е. имаме нужда от повече усилия в приватизацията на първо място, за да можем да завършим тези сделки. Второто, което е нужно, е малко да опростим живота на инвеститорите и да имат повече подкрепа.

- Това случва ли се с новия закон за инвестициите?
- Новият закон е много голяма стъпка в тази посока. Но не смятам, че той е магическа пръчка за решаване на проблемите. Магическата пръчка се намира много повече в значителна реформа в Закона за обществените поръчки и в прилагането му, защото това е първият допир на инвеститорите с България. Почти няма инвеститор, който ще дойде у нас, без да е спечелил преди това някакъв бизнес. Съвсем нормално.
Същото е за предприятията от военната промишленост, за енергетиката - навсякъде. Не можем да очакваме, че те няма да имат равен достъп с всички и ще инвестират. Ще избягат, както се случи с кандидатите за АДИС.

- Коя държава сега е инвеститор №1?
- Гърция заради "ГлоБул".

- По едно време беше Швейцария.
- Швейцария е дегизирана Русия. Инвестициите от Швейцария са инвестициите на "Лукойл" чрез швейцарското им поделение. Гърция с "ГлоБул" и "Виохалко" е едно рамо пред всички.

- Това е реинвестиция.

- Да, но са в нови неща. Това е съвсем нормално - една фирма има нарастващо доверие и се чувства все по-комфортно там, където е. За мен те са дори по-важно свидетелство от новите инвестиции. Защото при новите има рисков елемент - не знаеш дали една нова инвестиция не е спекулация по никакъв повод. Както всяка приватизация, това е спекулация до известна степен - дали ще стане, или няма да стане. По-скоро е опортюнистичен ход, отколкото стратегия.
Когато се приватизира едно нещо, големият стратегически инвеститор седи и гледа отстрани какъв е шансът някакъв негов конкурент да го купи преди него; може ли да си позволи това, или не. Ако не може, го купува. Не защото непременно е част от дългосрочната му стратегическа програма.
Докато една инвестиция на зелено е дългосрочна стратегическа програма. Затова за мен е много важен знак, че вече присъстващите на пазара ни играчи реинвестират. Защото те вече познават пазара много добре и този ход означава, че смятат, че няма риск.

- Вече една година сте шеф на Агенцията за чуждестранни инвестиции. По ваши наблюдения какво спира притока на чужди пари у нас?
- Три са нещата, които спират инвестициите. На първо място е прилагането на законите. Имайки затворени 26 глави с ЕС, не можем да кажем, че нямаме законодателната база. Много е трудно да направим такова изявление, защото плюем в лицето си и в лицето на ЕС, който ги е затворил с нас.
Прилагането на законите обаче е проблем по две причини. На някои места е недобронамерено. На други е заради липсата на опит в работата с инвеститори. Хората не са свикнали, че когато имаш 100 млн., трябва да ги развъртиш, иначе отговаряш пред акционерите. Ти си вдигнеш даден проект за 18 месеца и не те интересува дали някой чиновник се е сетил да премести дадена папка от едно бюро на друго. От това, че не го е направил, губят всички.

№2 е инфраструктурата в България. Губим непрекъснато състезания за инвестиционни проекти. В някои случаи, естествено, е заради географското положение - по-малко време отнема на нещо да стигне с камион от Румъния например. По този повод нищо не можем да направим. Но в случаите, когато можем, не ни помага с нищо фактът, че мрежата е разбита, че има само един мост на Дунав, че няма магистрала до Белград и че от София до Солун се пътува по един път с две ленти. Това много пречи.
Другото е капацитетът на летищата, състоянието на жп мрежата - всичко това е много важно.

На трето място това, което пречи на България, сме може би ние самите - нашият вграден социален песимизъм, липсата на едно усилия да кажем, че ние сме една много читава държава, и да се продаваме добре навън. Нямаме самочувствие, нямаме маркетингова кампания и досега не сме имали ясното усилие да проумеем какво е нужно, за да позиционираш една държава в една много интересна географска ситуация.
Има две неща ? ние сме на интересно място, но има също така 10 страни, които влизат в ЕС и около нас още четири страни, които са по-бързи в темповете си на развитие от нас. Т.е. имаме нужда да постигнем една комбинация от мерки, които да решат този проблем - как точно ще позиционираме България. Дали е 20-ата звезда в европейския флаг, дали е страната на виното, дали е страната на туризма, дали е страната на високите технологии - на какво е.
Направи бранда, дай му плът и кръв и го изкарай и продай. Това струва пари. Това правим ние в агенцията, но с много малък ресурс.